Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от С. Б. Т. и И. Б. Т., чрез пълномощника им адвокат В. С., против решение от 8.02.2010 г., постановено по гр. д. № 3126 по описа за 2006 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 17.05.2006 г. по гр. д. № 4686/2004 г. на С. районен съд, 44-ти състав в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС за 115 кв. м. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. Б. Т. и И. Б. Т. против Б. А. на науките ревандикационен иск за предаване владението върху 115 кв. м. от дворно място, цялото от 879 кв. м., представляващо имот пл. № 224 /стар пл.№ 485/ в кв. 6 /стар кв. 23/, находящо се в[населено място] по плана на гара И., при посочени съседи.

Ответникът по касационната жалба Б. А. на науките,[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Ищците са претендирали, че им е възстановено правото на собственост на посочения имот с влязло в сила решение по адм. д. № 1184/94 г. на СГС на основание ЗВСНОИ по З...., а ответникът е възразил, че е собственик на имота на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Въззивният съд е приел, че имотът е бил отчужден по ЗПИНМ от наследодател на ищците и през 1981 г. е преотреден за нуждите на Б.. Направен е извод, че преди приемане на реституционния закон, имотът е предоставен за оперативно управление на Б. и по силата на чл. 10, ал. 2 на Закона за Б. е станал собственост на А., без за това да е било необходимо издаване на нарочен акт. Към момента на влизане в сила на реституционния закон, държавата е била прехвърлила правото на собственост върху имота и не са били налице материално-правните предпоставки за неговото реституиране.

Касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Считат, че следва да се даде тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН или по-точно дали предоставянето на собственост става по силата на самия закон или това става чрез акт на Н. събрание, с който тези имущества се предоставят в собственост. По поставения въпрос е налице непротиворечива съдебна практика според която трансформацията на собствеността по чл. 10, ал. 2 ЗБАН е по силата на закона, тъй като за настъпването на този правен резултат не е предвидено изрично издаване на конкретен акт на Н. събрание, както това е посочено в хипотезата на отчуждаване на недвижими имоти на академията /чл. 10, ал. 3 ЗБАН/ и съответно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН следва да се разбира в смисъл, че предоставянето на собствеността се извършва непосредствено от народното събрание, т. е. с посочената норма едновременно се признава и предоставя право на собственост. В този смисъл са решение № 795 от 8.08.2003 г. по гр. д. № 701/2002 г., ВКС, ІV г. о., решение № 1106 от 26.10.2006 г. по гр. д. № 1774/2005 г., ВКС, ІV-б г. о. и решение № 645 от 5.10.2009 г. по гр. д. № 6356/2007 г., ВКС, I. г. о. Наличието на непротиворечива съдебна практика по поставения въпрос, изключва приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 8.02.2010 г., постановено по гр. д. № 3126 по описа за 2006 г. на С. градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: