Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 1.08. 2012 г. по гр. д.№600/2011 г. на районен съд - М., потвърдено с решение от 12.03.2013 г. по гр. д.№ 328/ 2012 г. на окръжен съд - М. е отхвърлен иск за делба на едно дворно място с жилищна сграда и две селскостопански сгради в [населено място], предявен от Н. Ц. Т. против З. К. Б.. По отношение делбата на един гараж в същото дворно място производството по делото е прекратено, тъй като този обект не е включен в исковата молба.

Ищцата Н. Ц. Т. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, като твърди, че то е постановено в нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага доводи, че произнасянето от страна на ВКС по въпроса за приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС в случаите, когато съсобственик е прехвърлил идеалната си част от имота на трето лице срещу задължение за гледане и издръжка, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът не взема становище по жалбата.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Страните по делото са бивши съпрузи, като не е спорно, че по време на брака са придобили в режим на съпружеска имуществена общност дворно място в с.Г.Д. и са го застроили с жилищна и стопански сгради. Бракът е прекратен през 1993 г., а през 2004 г. с нот. акт № 137/ 7.04.2004 г. ответникът прехвърлил своята ид. ч. от съсобствения имот на трето лице - Л. П. С., срещу задължение за гледане и издръжка. Ищцата, в качеството на съсобственик, е поддържала тезата, че този договор е нищожен на основание чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като ответникът не й предложил да изкупи частта му от имота. Твърди освен това, че нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС следва да намери приложение не само при обикновена продажба, а и при прехвърляне чрез алеаторен договор. Във връзка с това е формулирала и правния въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Това основание се свърза с липсата на съдебна практика по даден правен въпрос или с необходимостта същата да бъде коригирана - ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, със съответна обосновка за наличието на тези предпоставки. В настоящия случай по приложението на чл. 33 ЗС има формирана обилна и трайна съдебна практика, която е в смисъл, че неспазването на изискването да се предложи на съсобственика да изкупи частта на другия съсобственик, не води до нищожност на извършеното разпореждане, а се касае само за една възможност, а от друга страна, че тази възможност може да се използва само когато разпореждането е станало чрез възмездна сделка /продажба/, но не и когато прехвърлянето е извършено с оглед личността на приобретателя, какъвто е случаят при алеаторните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В този смисъл са обобщаващите разяснения за характера на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, дадени в ТР № 5/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, а също и р. № 318 от 5.05.1999 г. по гр. д. № 109/99 г., II г. о., р. № 1515 от 28.07.2003 г. по гр. д. № 1266/2002 г., IV г. о., ТР № 50/ 1.06.1956 г. на ОСГК и др.

Отделна е хипотезата когато, с цел да се възстанови състоянието на съсобственост, самата сделка на разпореждане се атакува като нищожна на някое от основанията по чл. 26 ЗЗД, но в случая ищцата не е избрала този способ за защита.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.03.2013 г., постановено по гр. д.№ 328/ 2012 г. на окръжен съд - М..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: