ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580

София, 22.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 6581 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ц. Д. против решение № 316/03.07.2013г. по гр. д.№ 575/2013г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 44 /20.03.2013г. по гр. д.№ 468/2012г. на РС-Свищов. С последното е допусната делба между него и „К. Н. Е.” със седалище [населено място] при права 1/3 ид. ч. за касатора и 2/3 ид. ч. за другия съделител от незастроен УПИ. .. в кн. 17 по ПУП на [населено място].

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 26 ал. 2 и чл. 226 ал. 2 ЗЗД, за процесуални нарушения, допуснати при разпределение на доказателствената тежест и за необоснованост на извода, че ищецът на основание дарение е собственик на 2/3 ид. ч. от делбения имот.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 от ГПК са формулирани три въпроса: 1.предполагат ли се до доказване на противното мотивите на дарението щом съвпадат с основанието на тази сделка, 2. как се съотнасят нормата на чл. 26 ЗЗД и нормата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, следва ли съдът преди да се произнесе по действителността на дарението да установи мотива му, за да прецени съответствието му със закона и добрите нрави. 3.в чия тежест е да установи мотива на дарението – на лицето, което се ползва от сделката, или страната, която твърди нищожност на сделката.

Ответникът по касация „К....