Частна касационна жалба

недопустимост на иск

правен интерес

ревандикационен иск

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558

София, 19.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч. гр. д. № 4468/2013 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. И. Н. чрез неговия пълномощник адв. Ст. С., против определение № 1848 от 18.06.2013 г. по в. ч.гр. д. № 1392/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешил в противоречие със съдебната практика. Според жалбоподателят този въпрос е: дали когато прецени, че е налице фигурата на необходимото другарство и един от другарите не е посочен като страна, съдът е длъжен да даде указания на ищеца, че следва да посочи този ответник, като при това го предупреди, че непосочването му ще представлява нередовност на исковата молба; може ли в този случай съдът направо да прекрати производството по делото, без да даде на ищеца напътствия и указания. Позовава се на т. 17 от ТР № 18 04.01.2000 г. на ОСГК на ВКС. На следващо място сочи, че определението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по същия въпрос, като се позовава на решение № 3902/ 1995...