Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Ц. от [населено място], област В., чрез пълномощника й адв.Л. Т. от АК-П. срещу решение № 370 от 27.6.2013 г, постановено по гр. дело № 394/2013 г на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 16 от 4.1.2013 г по гр. дело № 4180/2010 г по описа на Плевенски районен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. Ц. срещу П. Ц. Н. иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот: апартамент № 23 в [населено място], с площ от 62, 29 кв. м с идентификатор 56722.654.407.23, състоящ се от стая, хол и кухня.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че с постановление за възлагане влязло в сила на 11.5.2009 г ищцата В. Ц. се легитимира като собственик на процесното жилище, поради което успешно може да проведе иска за ревандикацията му по отношение на ответника-наемател П. Ц. Н..

В изложението на основания по чл. 280 ГПК касаторът В. И. Ц. сочи общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК-противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса „може ли да бъде противопоставено на купувача на публична продан решението по чл. 440 от ГПК, с което е признато, че праводателят му не е собственик, когато исковата молба, с която е предявен установителния иск не е вписана”.Подържа се, че по този процесуално правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 989 от 16.6.2011 г, по гр. дело № 560/2010 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, решение № 266 от 1.12.2011 г, постановено по гр. дело № 413/2011 г на Шуменски окръжен съд и определение № 565 от 30.6.2009 г, постановено по реда на чл. 288 по гр. дело № 553/2009 г на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.

Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адв.В. Н.,като взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима-подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила на 11.5.2009 г постановление на ЧСИ И. К. по изпълнително дело № 20098160400061/2009 г на ищцата е възложен на публична продан апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 62, 29 кв. м, с идентификатор № 56722.654.407.1.23, собственост на [фирма], състоящ се от стая хол и кухня, при съседи: на етажа –имот № 56722.654.407.1.22, собственост на Т. И. В. и имот идент.№ 56722.654.407.1.18, собственост на Б.И., и имот № 56722.654.407.1.28.Приел е, че с влязло в сила решение № 140 от 21.1.2010 г, постановено гр. дело № 2922/2009 г, Плевенски районен съд, 7 състав е признал за установено по иска с правно основание чл. 440, предявен от Община [населено място] срещу взискателя по изпълнителното дело Х. П. Х., че длъжникът [фирма] [населено място] не е собственик на възложения на публична продан недвижим имот.С влязло в сила решение № 871 от 30.5.2011 г, по гр. дело № 7607/2010 Плевенски районен съд е признал за установено по предявения срещу В. И. Ц. положителен установителен иск, че община [населено място] е собственик на спорния имот при условията на пар. 7 ал. 1 т. 6 от ПЗР на ЗМДМА по силата на закона, тъй като по делото не е установено имотът да е включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.

За да постанови обжалвания резултат и потвърди решението, с което е отхвърлен иска за ревандикация, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 496 ал. 2 от ГПК публичната продан се явява деривативно придобивно основание, по силата на което купувачът придобива само този обем от права, който е притежавал длъжника.С влязло в сила съдебно решение по отношение на длъжника е прието, че същият не е собственик на процесния имот следователно ищцата, на която имотът е възложен при проданта не би могла да придобие права, каквито праводателят й не е притежавал.

Не са налице основната и допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, което следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика.В случая касаторът не е представил влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора.Представените 2 броя съдебни решения-въззивно и първоинстанционно не носят отбелязване за влизането им в сила, а определението по чл. 288 от ГПК не обосновава приложното поле на соченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като не решава правния спор със сила на присъдено нещо.

Изводите на въззивния съд по приложението на чл. 496 ал. 2 от ГПК са изведени от стриктното тълкуване на нормата и са законосъобразни. Разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК определя публичната продан като деривативно придобивно основание, т. е. купувачът придобива само този обем права, който е длъжника по отношение на недвижимия имот, предмет на проданта. С влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 440 от ГПК е отречено правото на собственост на [фирма] следователно ищцата не е придобила въз основа на възлагателното постановление права, които длъжникът по изпълнението не е притежавал.Фактът на вписване на исковата молба или липсата му не поражда права, а има оповестително-защитно действие, което създава противопоставимост на вписания акт.Конститутивно действие е налице само в изрично предвидените в закона случаи /отказ от право на собственост и вещно право по смисъла на чл. 100 от ЗС, ипотека чл. 166 от ЗЗД, възбрана по чл. 400 ал. 2 от 2 от ГПК./ когато вписването е необходим елемент от фактическия състав, от който възникват целените правни последици.Настоящият случай не е такъв.Влязлото в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 440 от ГПК, с което са отречени правата на длъжника по изпълнението е противопоставимо на купувача на публична продан, макар исковата молба да не е вписана.Вписването само по себе си не би породило права, тъй като в случая би имало само оповестително и защитно действие.

С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски пред настоящия съд, съставляващи възнаграждение за процесуално представителство в размер на 690 лв.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 370 от 27.6.2013 г, постановено по гр. дело № 394/2013 г на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА

В. И. Ц. от [населено място], обл.В. чрез пълномощника й адв.Л. Т. от АК, [населено място], [улица] да заплати на П. Ц. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 690 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: