ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515

София, 23.10.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 4454 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 523 от 25.03.2013г. по гр. д.№ 387/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което отменено решение № 4541 от 07.12.2012г. по гр. д.№ 20740 /2011г. на Пловдивски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от кастора иск по чл. 76 ЗС против Д. В. С. да възстанови отнетото от дружеството по скрит начин владение върху движими вещи, подробно изброени, съставляващи оборудване на кафе-ресторант „Х. среща”, находящ се в [населено място],[жк] [улица].

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като според касатора по този иск не следва да се доказва владение върху всяка отделна вещ, а е достатъчно установяването, че се касае за обект с посоченото функционално предназначение и, че вещите са предоставени по договори за съхранение на определени продукти и рекламата им и по заем за послужване за дообзавеждане на обекта.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпроса „следва ли когато лицето е търговец, чието имущество като съвкупност от движими вещи е отнето по скрит начин, защитавайки се с иск по чл. 76 ЗС да установява по отделно местонахождението на всяка една от вещите, необходими за осъществяване на дейността, след като дейността се е развивала в конкретен търговски обект, за функционирането на който е била предназначена съвкупността от вещи” Посочено е и, че с въззивното решение се нарушава т. 19 от ТЗ № 1/04.01.2001г....