О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3642

гр. София 21.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 1267/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния представител адв. Н. Ш., против въззивно решение № 23/20.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 626/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено изцяло решение № 58/11.07.2022 г. по т. д. № 146/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен, като неоснователен иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и вместо това е постановено друго, с което ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „МИНИТА ДЕ“ ЕООД сумата от 49 010 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 0110-440-2019-0003/27.04.2019 г., сключена между „МИНИТА ДЕ“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с период на действие 28.04.2019 г. – 27.04.2020 г., с предмет застраховка „Пожар и природни бедствия“ – секция I „И. П. на застрахованото имущество: трайни насаждения – лозя, над 5 години, винен сорт мавруд, в землището на [населено място], с площ от 17.390 дка, с общо засадени 6100 бр. лози, дължимо във връзка с настъпило на 17.05.2019 г. застрахователно събитие – унищожени 5700 бр. лози в резултат на злонамерени действия на трети лица, за което при „ОЗК – Застраховане“АД е образувана щета 0110-440-0003-2019, както и разноските пред първата инстанция от 1960,40 лв. за държавна такса, 300 лв. за експертиза и 100 лв. за свидетели и разноските пред въззивната инстанция от 989,49 лв. за държавна такса.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се иска отмяната му.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „За вложеното от законодателя съдържание на легалната дефиниция за „Застрахован“ по смисъла на § 1 точка 1 от Кодекса за застраховането и легалната дефиниция за „Застраховащ“ по смисъла на § 1 точка 2 от Кодекса за застраховането при имуществено застраховане?“; 2. „Действително ли е предварително даденото съгласие /одобрение/ от собственика на застрахованото имущество за сключването на застрахователен договор от трето лице, при условие, че не е бил запознат с условията на самия застрахователен договор и каква следва да е формата и съдържанието на това одобрение?“; 3. „Материално легитимиран ли е застрахованият /стипуланта/ по договор за застраховка на чужда вещ да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване па застрахователното събитие, когато третото лице собственик на застрахованото имущество не е дало изрично съгласие и не е прехвърлило правото обезщетението да се изплати на ползвателя на имота?“; 4. „Полагането на грижи за опазване на застрахованото имущество с цел за предпазването му от вреди включва ли се в обема на дължимата от застрахования грижа на добър търговец по отношение на застрахованото имущество и при неизпълнение на това задължение следва ли да намери приложение разпоредбата на член 408, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането?; 5. „При условие, че е налице изрично определен от страните по договора изключен риск следва ли да се прави преценка за интереса на застрахователя в хипотезата на член 408 алинеи 1 точка 3 от Кодекса за застраховането?“ и 6. „Критериите, при които едно неизпълнение на задължение от страна на застрахован следва да се приеме като значително по смисъла на член 408, ал.1, т. 3 от Кодекса за застраховането?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 156/04.01.2017 г. по т. д. № 1948/2015 г., I т. о., решение № 136/30.08.2013 г. по т. д. № 1015/2010 г., II т. о., решение № 64/15.06.2010 г. по т. д. № 667/2009 г., I т. о., решение № 161/09.12.2016 г. по т. д. № 2946/2015 г., I т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г., I т. о., решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., I т. о., решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., II т. о., решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г., I т. о. и решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о. Поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „МИНИТА ДЕ“ ЕООД не е подал отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че застрахователната полица е сключена между ищцовото дружество, като застрахован и ответника, като застраховател, съгласно общите условия на застраховка „Пожар и природни бедствия“ – секция I „И. П. , специални условия за „Застраховка на трайни, неплододаващи насаждения, за следното имущество: трайни насаждения – лозя над 5 г., винен сорт Мавруд, в землището на [населено място] – 17,390 дка и при следните покрити рискове: пожар, включително последиците от гасенето му, буря, градушка, пороен дъжд, наводнение, замръзване, пожар на корен, умишлен палеж и/или експлозия, злонамерени действия на трети лица, при база на застраховане: площ – 17,390 дка – общо по местности, лозя/винен сорт – 6100 бр., при застрахователна сума 52 000 лв. и премия от 1820 лв. Не е посочено трето ползващо се от покритието на застраховката лице. Според твърденията на ищеца и данните по делото, застрахователното събитие е установено на 17.05.2019 г. и се изразява в прерязване стъблата на 5700 бр. лозови фиданки на около 20 см над земята, вследствие на което при тях няма никакво сокодвижение и са напълно загинали, като увредените насаждения са 94,25% от целия лозов масив, състоящ се от общо 6100 фиданки. Ищецът е сключил договор за аренда на земеделска земя от 27.04.2018 г., като арендатор, за срок от 10 стопански години, за поземлен имот в [населено място], с ид. 86074.16.16 по КККР, с адрес [населено място], м. „Д.“, с площ 17 278 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: лозе, категория на земята – 4, номер по предходен план 016016, с И. В. П., в качеството й на ЕТ „И. П.“, като арендодател. Въззивният съд е приел, че е налице хипотеза на отклонение от общото положение при имущественото застраховане, че легитимиран да получи застрахователното обезщетение е само собственика на застрахованото имущество.В случая е налице изразена и обективирана в договора от 27.04.2018 г. воля на собственика на застрахованото имущество, а именно – арендатора да застрахова процесните лозя, както и при настъпване на покрит от застраховката риск, обезщетението да се получи от ползвателя.Касае се за вътрешни отношения между страните по арендния договор, уредени преди сключване на застрахователния договор, поради което за застрахования е налице застрахователен интерес от сключване на застрахователния договор, който е действителен.Относно възражението, че не е спазено задължението за уведомяване на компетентните органи от застрахования съдът е посочил, че не се твърди от ищеца, а от събраните доказателства не е установено органите на МВР да са били уведомени от него за посегателството върху застрахованото имущество, поради което неизпълнението на задължението по чл. 34, т. 2 от ОУ може да се приеме като значително с оглед интересите на застрахователя, от гледна точка на невъзможността за установяване на извършителя на злоумишлените действия, довели до погиване на голяма част от застрахованото имущество, спрямо когото застрахователят би имал регресни права, ако изплати обезщетение по процесното застрахователно събитие; втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е изпълнена, доколкото задължението за уведомяване на компетентните органи е било предвидено и в ОУ на застрахователя, приложими към договора и явяващи се неразделна част от него;не е изпълнена обаче третата кумулативно изискуема законова предпоставка, а именно неизпълнението да е довело до възникване на застрахователното събитие. Съдът е посочил, че уведомяването на органите на полицията не би могло да предотврати настъпването на процесното застрахователно събитие, а само да спомогне за разкриването на извършителя, т. е. неуведомяването на органите на МВР не е довело до възникване на застрахователното събитие. В случай, че застрахователят твърди, че събитието е настъпило на по-ранна дата от 17.05.2019 г. или че застрахованият е узнал за събитието на по-ранна дата от 17.05.2019 г., то в негова тежест е да го докаже, но по делото не са ангажирани доказателства затова. Освен това, неизпълнението на това задължение, дори да се приеме, че е налице такова, не би могло до обуслови отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не би могло да доведе до възникване на застрахователното събитие. Неотносими с оглед предмета на иска се явяват и останалите възражения на ответника - от страна на ищцовото дружество не са осъществявани съответстващите на добрите земеделски практики дейности по отношение на застрахованото имущество, а именно обработка на почвата, поливане, наторяване, резитба, привързване на лозите, пръскане през определени периоди, борба с плевели, болести и паразити, тъй като същите нямат връзка с процесното застрахователно събитие, настъпило в резултат на злонамерени действия на трети лица. Недоказани се явяват и възраженията за осъществено от застрахования неправилно или безстопанствено съхранение на застрахованото имущество и за липса на подходяща квалификация, тъй като данни за това по делото липсват. Безспорно е установено, че стъблата на лозовите насаждения са били прерязани посредством режещ инструмент, а не са били пречупени или изтръгнати, а доколкото няма свидетели на случилото се, не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали се касае за механичен инструмент или такъв с моторно задвижване, нито дали извършителите са били едно или повече лица, респ. дали са използвани една или няколко от т. нар. резачки. И тъй като се касае за внезапно, непредвидено събитие, причинено от злонамерени действия на трети неизвестни лица, което няма как застрахования да предвиди или предотврати, съответно и да ограничи щетите в конкретния случай, искът е уважен до пълния предявен размер от 49 010 лв., който е по-нисък от действителната стойност на увреденото имущество към датата на събитието, която според приетото заключение възлиза на 57 484,98 лв.

Настоящият състав на Върховния касационен съд при проверка на основанията по чл.280,ал.1 ГПК,намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следното: Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. При твърдения за очевидна неправилност, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.

Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на исковете.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е твърде общо теоретично поставен. Касаторът не го привързва с конкретни оплаквания за възприетото от въззивния съд и действително вложеното от законодателя съдържание на легалната дефиниция за „застрахован“ по смисъла на § 1, т. 1 КЗ. По втория и третия въпроси не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение. По делото не е установено, че собственикът на имота в землището на [населено място] не е бил запознат с условията на застрахователния договор или, че е следвало да му бъде представен. В договора от 27.04.2018 г., освен съгласие за застраховане на процесните 17,390 дка лозя от арендатора, е обективирано и съгласие на собственика на имота, при настъпване на покрит от застраховката риск спрямо застрахованото имущество, застрахователното обезщетение да бъде получено от арендатора/наемателя. Четвъртият и петият въпроси изобщо не кореспондират с данните по делото и въззивният съд не се е произнасял по тях в сочения от касатора смисъл. В случая не е установено неполагане на дължимата грижа, включително квалифицираната такава на добрия търговец, нито е установена хипотеза на изрично определен от страните по договора изключен риск. По шестия въпрос не се разкрива соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ /аналогичен на чл. 211, т. 2 КЗ /отм.// да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, е формирана практика на ВКС / решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г., І т. о., решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., І т. о., решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., ІІ т. о., решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г., І т. о., решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., ІІ т. о. и др./, в която е прието, че приложението на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Понятието „значително“ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респективно на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение./ решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./ Установявайки, че липсва неизпълнение на определени в застрахователния договор и Общите условия задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, въззивният съд не е допуснал отклонение от цитираната от касатора практика на ВКС, а правилността на тези констатации не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23/20.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 626/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: