ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135

гр. София, 18.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4395 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. против решение №1020/26.04.2018 г., постановено по гр. д.№ 3948/2017 г. от 4-ти състав на САС.

Ответниците оспорват касационната жалба, с писмен отговор, подаден от техния процесуален представител.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

Съдът е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника – юридическо лице по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД ищцата следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа) при или по повод изпълнението на работата; претърпени от ищцата вреди и причинна връзка между тях (чл. 154, ал. 1 ГПК). Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищцата не дължи да доказва, че поведението на служител на ответника е виновно. Отговорността на възложителя на работата възниква и тогава, когато не е установено или не е възможно да се установи кой конкретно служител (лице, на което е възложена работата) е извършил непозволеното увреждане. Предпоставките на презумпцията –...