ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138

гр.София, 18.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4292/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Б. Ч кръст” с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 105 от 20.07.2018 г. по гр. д.№ 230/ 2018 г., с което, след като е обезсилено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 565/ 2017 г., делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения от МБАЛ „С. А – Варна” АД против касатора иск за заплащане на сумата 31 964,40 лв (частично от вземане в общ размер 532 740 лв) със законната лихва от 15.03.2017 г.

Жалбоподателят повдига в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) за задълженията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е постановено въз основа на неправилна правна квалификация на спорното материално право; и нарушава ли съдът диспозитивното начало в процеса, когато даде защита не на претендирано от ищеца със субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД право, а на право, произтичащо от едностранна сделка. Поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдение за очевидна неправилност на обжалваното решение, без да сочи конкретни съображения в негова подкрепа.

Ответната страна МБАЛ...