ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.85

гр. София, 11.02.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1868 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. И. срещу решение №2479 от 30.11.2017 г. по в. т.д.№1561/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №3789 от 19.08.2015 г. по т. д.№228/2012 г. на ОС Благоевград, с което предявеният от Н. И. И. срещу „Римска баня” ООД иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 25 500 лв., част от претенция за сумата от 392 090 лв., представляваща равностойност на дружествен дял, е отхвърлен, поради извършено прихващане с насрещно вземане на „Римска баня” ООД за сума в размер на 53 770 лв., дължима от Н. И. И. на основание договор за цесия от 05.1.2014 г., сключен между В. М. Т. и „Римска баня” ООД.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с т. 2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова искане, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма като...