О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1099

[населено място],21.11.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1155 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. З. срещу определение №1248 от 11.05.2023г. по ч. гр. д.№2633/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на М. С. З. срещу определение №223/31.05.2022г. за прекратяване на производството по т. д.№169/2021г. на Врачански окръжен съд.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, осъществяването на касационен контрол по които ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ Притежава ли НББАЗ, действащ като Компенсационен орган, пасивна процесуално – правна легитимация по искове, предявени от пострадали лица, пребиваващи на територията на Р. Б. когато увреждащото МПС е с чужд регистрационен номер и събитието е настъпило на територията на държава – членка? 2/Кои са процесуалните предпоставки за предявяване на иск срещу НББАЗ от пострадали лица, пребиваващи на територията на Р. Б. когато увреждащото МПС е с чужд регистрационен номер и събитието е настъпило на територията на държава – членка? 3/ Необходимо ли е извършване на двукратна рекламационна процедура по Глава 48 от КЗ – веднъж пред представителя за уреждане на претенции и втори път пред НББАЗ, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск срещу НББАЗ?

О. С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение №223/31.05.2022г. за прекратяване на производството по т. д.№169/2021г. на Врачански окръжен съд. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не е пасивно легитимирано по предявения иск с правно основание чл.516, ал.8 от КЗ. Изразил е становището, че иск срещу НББАЗ би бил допустим само в хипотезата, когато чуждестранният застраховател на виновния водач не е назначил свой представител за уреждане на претенции в Р. Б. или застрахователят на виновния водач или неговият представител в Р. Б. не са дали мотивиран отговор по претенцията в тримесечен срок от предявяването й. Предвид обстоятелството, че ищецът е сезирал представителя на чуждестранния застраховател в Р. Б. – ЗАД „Б. В. И. Груп“ АД и е получил мотивиран отговор от него, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на обезщетение, в качеството му на Компенсационен орган по чл.515 от КЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Процесуалноправната легитимация на НББАЗ като ответник по иск по чл.516 ал.8 от КЗ и кои са процесуалните предпоставки за предявяване на такъв иск срещу него, са въпроси, чиито отговор е предпоставен от конкретните факти по делото. Първите два въпроса в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, макар и относими към предмета на спора, касаят всички случаи на пострадали лица, пребиваващи на територията на Р. Б. когато увреждащото МПС е с чужд регистрационен номер и събитието е настъпило на територията на държава – членка. Те не отчитат конкретните факти, чието осъществяване въззивният съд е взел предвид, за да приеме, че не са налице предвидените в КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на НББАЗ като Компенсационен орган по чл.515 от КЗ / наличието на представител на чуждестранния застраховател за уреждане на претенции в Р. Б. изричен писмен отказ от представителя в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане/. Третият въпрос също не се явява обуславящ за изхода на производството, тъй като недопустимостта на предявения иск не е аргументирана с необходимостта от „двукратна рекламационна процедура по глава 48 от КЗ – веднъж пред представителя за уреждане на претенции и втори път пред НББАЗ.

По отношение на поставените от касатора въпроси не е налице и селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.515 и чл.516 от КЗ са ясни и по тях е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Разпоредбата на чл.515, ал.1, т.1 от КЗ възлага на Бюрото в качеството на Компенсационен орган задължението за заплащане обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Р. Б. само в хипотеза на неизпълнение на задълженията на застрахователя или неговия представител за уреждане на претенции в Р. Б. да дадат мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя. Тълкувана във връзка с чл.515 ал.4 от КЗ и съобразно с функциите на Компенсационния орган по чл.516, ал.7 от КЗ, ограничаващи дейността му до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предписаните срокове, без да се прави преценка по същество, разпоредбата сочи на отговорност на НББАЗ като Компенсационен орган в случаите, когато застрахователят или неговият представител в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане, не са определили и изплатили обезщетението или не са постановили изричен мотивиран отказ. По аргумент от тази норма при изрично произнасяне от застрахователя или представителя не се ангажира отговорността на НББАЗ като Компенсационен орган. В тази връзка наред с процесуалните предпоставки по чл.516 ал.8 от КЗ за предявяване на претенцията срещу НББАЗ по съдебен ред / Компенсационният орган да не се е произнесъл по подадена претенция в двумесечен срок от предявяването й или да е отказал изплащане на обезщетение, или увреденото лице да не се е съгласило с размера на обезщетението/, следва да се съобразяват и пречките за предявяване на претенцията за плащане пред НББАЗ по 515 ал.4 от КЗ.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1248 от 11.05.2023г. по ч. гр. д.№2633/2022г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.