3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50586

гр. София, 21.11.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1718 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ню Г. Б. АД, [населено място], срещу решение № 79/18.04.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 65/2022 г. от Смоленски окръжен съд, с което е отменено решение № 76/09.12.2021 г. по гр. д.№ 197/2020 г. на Златоградски районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против С. Х. Д., [населено място], общ.Н., установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 9500 лв., представляващо главница по договор за паричен заем от 18.10.2019 г. и 315 лв. – договорна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както и за законната лихва върху главницата от 26.06.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 115/2020 г. от Златоградски районен съд.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че според представения договор от 18.10.2019 г. касаторът – ищец в първоинстанционното производство, е предоставил на ответника парична сума от 9500 лв. в заем със срок за връщане от три месеца. Ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 9500 лв. с падеж на 18.02.2020 г. Спорът по делото е дали ищецът фактически е предал на ответника сумата от 9500 лв. Решаващият състав е изложил съображения, че в договора за заем липсва отбелязване, че същият изпълнява и ролята на разписка и удостоверява предаването на паричната сума от заемодателя на заемателя. Функцията на разписка не изпълнявал и издаденият запис на заповед, тъй като съдържал единствено изявление за поето задължение за плащане. Вписването в съдържанието на ценната книга, че сумата от 9500 лв. представлява заем от 18.10.2019 г. не е преценено като доказващо фактическото предаване на паричната сума. Въззивният съд е приел, че е недопустимо със свидетелски показания да се доказва сключването на договора за заем. Посочено е, че липсва съгласие на страните за разпит на свидетелите от първоинстанционния съд, но независимо от това, съдът е констатирал и противоречие в показанията на свидетелите относно факта на предаване на паричната сума. С оглед реалния характер на договора за заем и недоказването, че уговорената парична сума е предадена на заемателя, искът е отхвърлен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но сочи практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите са: „Ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., приложимо ли е когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки?“; „Свидетелските показания допустими ли са за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и каква е била действителната обща воля на страните?“; „При изясняване на действителната обща воля на страните допустимо ли е съдът да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му?“; „Може ли да се приеме, че е налице изрично съгласие на страната за разпит на свидетел, в случай че разпитът се извършва по нейно искане?“ и „Запис на заповед може ли да служи като доказателство за предаване на заемната сума от заемодателя и получаването й от заемателя?“.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По всички въведени от касатора правни въпроси съществува практика на ВКС, която изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дадените разрешения в практиката са точно цитирани в изложението към жалбата и същите са в смисъла, който съответства на тезата на касатора. Допустимостта със свидетели да се установяват спорни между страните уговорки в договора и такива от значение за тълкуването му, като се вземат предвид обстоятелствата, при които е сключен, преддоговорния процес или изпълнението, не дерогира забраната за установяване със свидетели на договори по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Спорът по делото е бил за сключването на договора, предвид твърдението, че паричната сума от 9500 лв. не е била предадена от заемодателя на заемателя. Доказването на този факт представлява установяване на договора за заем, който е реален и предаването на сумата е елемент от фактическия състав по сключването му. За разпит на свидетели в посочената хипотеза съгласието на страните следва да е изрично по силата на разпоредбата на чл.164, ал.2 ГПК, поради което въвеждането на други обстоятелства (искане на една от страните на свидетели) не би могло да предпостави друго разрешение. В случая твърдението, че ответникът е искал да се разпитат свидетели за установяване на предаването на паричната сума, не отговоря на извършените процесуални действия и изявления на тази страна по делото. Позоваването на практика на ВКС по въпроса за конвертиране на нередовен запис на заповед в разписка за предадена сума е неточно с оглед на фактите по спора. От друга страна, от тази практика на ВКС не следва поддържаният от касатора довод, че запис на заповед, който съдържа задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, се приравнява на разписка.

По изложените съображения обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС по поставените от касатора правни въпроси, поради което касационното обжалване не се допуска.

Разноски за касационното производство не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79/18.04.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 65/2022 г. от Смоленски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.