Производството е по член 284, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№5520/19.12.2018г.,подадена от П. И. М.,в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег №****,район на действие Смолянски окръжен съд, против определение №1302/10.12.2018г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. ч.гр. д.№399/2018г. по описа на същия съд, с което се потвърждава Определение без номер от 15.11.2018г.,издадено от съдията по вписванията при Служба по вписванията, гр.С. да издаде един брой удостоверение за недвижим имот за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****,заявено с негово искане с изх.№12685/24.10.2018г.,заведено с СВ-С. с вх.№1065/26.10.2018г. за периода 27.06.2011г. до момента, като законосъобразно постановено.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че въззивното определение е незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и да се разпореди издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 27.06.2001г. до момента за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****по КККР на [населено място], [община],област С.,одобрени със Заповед № РД-19-20/20.04.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, инкорпорирано в частната касационна жалба, е формулиран правен въпрос, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в член 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускането му, а именно:” За да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания.”

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания трябва да съдържа данните, посочени в чл. 46, ал. 2 ПВ относно индивидуализацията на недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, б. “в“ ПВ. В случая имотът е бил индивидуализиран с идентификатор и административен адрес, което съдът е приел за недостатъчно, тъй като предметът на удостоверението обхваща период от време преди влизане в сила на кадастралната карта през 2010г. и в този случай имотът следва да се индивидуализира съгласно чл. 6, ал. 1, б.”в” ПВ, защото индивидуализацията по чл. 6, ал. 3 ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено в периода след одобрението на картата. С оглед на това е прието, че към заявлението е следвало да бъдат представени доказателства относно изменението на регулационния статут и идентичността на имота във времето, съобразно различните му описания, което не е сторено. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл. 16 ЗЧСИ във вр. с чл. 431, ал. 3 ГПК/ и е могъл да се снабди с удостоверение за идентичност на обект от кадастъра и да го представи.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос изцяло кореспондира с практиката на ВКС, обективирана в определение № 28 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., която настоящият състав напълно споделя. Съгласно приетото от ВКС по аналогичен случай при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отдел на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1302/10.12.2018г. на Смолянски окръжен съд, постановено по в. ч.гр. д.№399/2018г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: