ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124

София, 14. февруари 2019 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4404 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 106/20.07.2018 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 260/2018, с което е потвърдено решение № 408/09.03.2018 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1656/2016, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Недоволен от решението е касаторът М. Л. Ж., представляван от особения представител адв. Т. С. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства, както и по материалноправния въпрос за приложението на § 5 и 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи –(EКПЧОС), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС и решение от 08.03.2018 г. на ЕСПЧ по жалба № 34779/09 (дело Д. М. срещу България).

Ответникът по жалбата Областна дирекция „Полиция“, Варна не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е...