О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1091

гр. София,20.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2208 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Брикел“ ЕАД срещу решение №221 от 09.05.2022 г. по в. т.д.№53/2022 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение след отмяна на решение №260228 от 04.06.2021 г. по т. д.№123/2020 г. на ОС С. З. „Брикел“ ЕАД е осъдено да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД сумата от 325 528.11 лв. с ДДС, дължима стойност на извършена през 2019 г. и м. януари 2020 г. услуга по договор №16 ИД-Х 60 ВО53 от 18.11.2016 г., съгласно издадени фактури и дебитни известия за периода м. януари - м. декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава изплащането на главниците в общ размер 13 420.53 лв., изчислено за всяка дължима сума по фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаването й, считано от посочена в обратната разписка дата до датата на предявяване на иска.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за нищожността на правни сделки и да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, в случай, че заинтересованата страна е направила възражения за нищожност. 2. Нищожни ли са правни сделки, сключени в грубо нарушение на нормата на чл.37а от ЗЗК, действаща към момента на сключване на сделката. 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за правния спор, сключени в нарушение на нормата на чл.37а от ЗЗК, в случай, че заинтересованата страна е направила възражение за нищожност. 4. Как и между кои лица следва да се формира възнаграждението по договор за изработка, в случай, че изпълнителят не може да изработи уговореното със свои средства, тъй като собствените му съоръжения, не са достатъчни без намесата на съоръженията на възложителя. 5. По какъв начин следва да се определя цената на договор за ползване на водите в случай на хипотезата по чл.139, ал.3 от ЗВ.

Ответникът по касация „Национална електрическа компания“ ЕАД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е взел предвид наличието на трайни договорни отношения между страните с един и същ предмет, съвпадащ с този по процесния договор, както и изпълнение на задълженията по договора за период от три години след сключването му, отразяване на издадените от ищеца фактури в счетоводните регистри на дружеството – ответник и ползването на данъчен кредит по тях, като е намерил за неоснователни възраженията в отговора на исковата молба за недействителност на процесния, поради липса на съгласие и предмет. Посочил е, че липсват доказателства за неизразяване на воля от страна на ответника за сключване на договора и е акцентирал върху сключването на споразумения за индексиране на цената, уговорена с чл.3 от същия, което представлява едно потвърждаване на вече изразената воля по съществените условия на същия. Установил е, че задълженията на ищеца по договора са свързани с осигуряване провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез хидротехническите съоръжения на язовирен район „Розов кладенец“ с оглед обезпечаване на технологичното водоснабдяване на възложителя, както и че ищецът чрез свои служители и чрез съответна техника е осъществявал поддържането на хидротехническите съоръжения, включени в капитала му, за да бъдат налични необходимите водни обеми за техните потребители. Изложил е съображения, че съгласно чл.139 ал.1 от Закона за водите, поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците, като те осигуряват и поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 метра от язовирните стени, а съгласно ал.3 на цитираната разпоредба, когато и други лица имат полза от съоръженията по ал.1, дължат част от разноските съразмерно на получените или очакваните ползи и е счел, че именно това е основанието на сключените множество договори, в това число и процесния. С оглед заключението на СХТЕ е приел, че водният обем в язовира се акумулира от водохващанията и съответните деривации от р. С. и р. Соколица, и с брегови ПС се черпи вода за технологични цели на три ТЕЦ, една от които е дружеството – ответник. Установил е, че „Брикел“ ЕАД използва част от акумулирания воден обем в язовир „Розов кладенец“, като изпомпва вода с брегова ПС, /собственост на „Брикел“ ЕАД, поддържана от него и осигуряваща, наред с останалите съоръжения – канали, стена, контра стена и др. съхраняването на водния обем на язовира на определена кота чрез непрекъсната целогодишна работа/, същата вода минава по подземен канал през колекторите на турбините и се връща в непроменено количество във водоема по т. нар. „топъл канал“ - дружеството ответник използва хидротехническите съоръжения на хидровъзела, които са част от системата за охлаждане на води, а „топлият канал“ се ползва само за отвеждане на отработените води от „Брикел“ ЕАД, не и от останалите ТЕЦ. Установил е, че в чл.12 от договора, страните изрично са предвидили, че „Брикел“ ЕАД чрез собствената си ПС поддържа за своя сметка водно ниво на язовира над кота 102 м., като разходите на „Брикел“ ЕАД за поддръжката на помпената станция не са част от калкулираните от „НЕК“ ЕАД разходи, формиращи цената на услугата – предмет на договора, а цената за услугата, наречена в договора от страните „водоподаване“, касае други разноски – тези за поддържане и ремонтно – възстановителни дейности на язовир „Розов кладенец“, както и на неговите хидротехнически и защитни съоръжения, стопанисвани от „НЕК“ ЕАД чрез неговото предприятие. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.139 ал.3 от Закона за водите е намерил, че ответникът, който има полза от посочените съоръжения дължи на „НЕК“ ЕАД част от разноските за поддържане и ремонтно – възстановителни дейности на язовир „Розов кладенец“, както и на неговите хидротехнически и защитни съоръжения съразмерно на получените или очакваните ползи. Посочил е, че водите от язовира се ползват освен от ответника и от още две лица, като общата цена на услугата „водоподаване“ за 2016 г. е 1 136 514.71 лв. /без ДДС/, в която е включена и цената на услугата за т. нар. „топъл канал“ в размер на 204 443.32 лв., която се разпределя за плащане в размер на 100 % за „Брикел“ ЕАД, тъй като само негова е ползата от това съоръжение, а остатъкът от стойността на услугата в размер на 932 071.39 лв. се разпределя по равно между всички три дружества, ползващи вода от язовир „Розов кладенец“, т. е. по 1/3. Така цената на услугата за „Брикел“ ЕАД включва 204 443.32 лв. за топлия канал и 310 690.46 лв. – 1/3 от разходите за поддръжка на останалите съоръжения, като сборът е 515 133.78 лв., колкото е цената на услугата за 2016 г. съгласно чл.2 от договора между страните. В този смисъл е достигнал до извод, че няма никакво основание да се приеме, че ответникът заплаща несъразмерна на ползите си част от разходите за поддържане и ремонтно – възстановителни дейности на язовира и неговите хидротехнически и защитни съоръжения, като е счел, че извършваните от ответното дружество разходи за поддръжка на ПС, няма отношение към задължението на ответника конкретно към ищеца за припадащата се част от разходите на „НЕК“ ЕАД за поддържане и ремонтно – възстановителни дейности на язовира и неговите хидротехнически и защитни съоръжения, стопанисвани от „НЕК“ ЕАД - всеки носи отговорност за поддържането на своите съоръжения.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил изключително подробно релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните. В решението се съдържа отговор на всяко едно от наведените в отговора на въззивната жалба оплаквания, вкл. относно възраженията за нищожност на сключения между страните договор поради липса на съгласие и поради невъзможен предмет. По отношение на направеното едва в отговора на въззивната жалба възражение за нищожност на договора, поради противоречие с действащата към момента на сключването му разпоредба на чл.37а от ЗЗК, по същество въззивният съд е приел, че такова не е въведено своевременно, като изводът му е в съответствие с дадените в ТР №1/2020 по т. д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Съгласно тези разяснения, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. В случая разпоредбата на чл.37а от ЗЗК е предвиждала кумулативното наличие на три самостоятелни правни предпоставки, за да се приеме нарушение на забраната за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне /действие или бездействие при договаряне, реализирано от предприятие с по-силна позиция; противоречие на действието или бездействието с правилата на добросъвестната търговска практика; увреждане или потенциална възможност за увреждане на интересите на по-слабата страна при договарянето/, респективно релевантните юридически факти не произтичат пряко и не могат за се установят от самата сделка, а доказателства в тази насока, с оглед несвоевременността на възражението, не са били събирани.

С оглед изложеното по първите три въпроса решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите въпроси.

Формулираните четвърти и пети въпроси, израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от апелативния съд теза за нееквивалентност на престациите по договора, както и на твърденията за необоснованост на въззивния акт, са обусловени от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор, поради което не притежават характеристиките на правни въпроси, изведени от мотивите на състава, определили постановения по делото резултат и по тези въпроси, при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Нещо повече - дори въпросите да бяха обуславящи, в случая не се сочат решения на ВКС, установяващи наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГП, като не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №221 от 09.05.2022 г. по в. т.д.№53/2022 г. на АС Пловдив.

ОСЪЖДА „Брикел“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД[ЕИК] сумата от 400 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.