Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място] срещу Определение № 252 от 10.04.2017 г. по ч. гр. д.№147/2017 г. на ОС - Ловеч, с което е потвърдено Определение № 2/10.03.2017г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на Анекс към договор за аренда - акт №23, т.ІІІ, рег.№896/07.03.2017 г. на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК по заявление на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място]. Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на определението и иска същото да се отмени и делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на поисканото вписване.

В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят извежда решени по делото материалноправни въпроси:1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18 ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е пред съдията по вписванията да се представят документи, удостоверяващи правото на собственост; документи, удостоверяващи правото на съсобственост; документи, удостоверяващи правото, че арендаторът притежава повече от 50 на сто ид. части от имота; и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на арендодателя (очевидно, а не на арендатора) и може ли, ако не са представени описаните доказателства, да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда; 2.Непредставянето от заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, води ли до нередовност на заявлението, съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията и следва ли да бъде постановен отказ на вписването; 3. Следва ли разпоредбата на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл. 18 ЗАЗ, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови договори за аренда след влизане в сила на промяната в ЗАЗ. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по съображения, че Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - т. 6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК и постановените от състави на ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК: Опр.№94/30.01.2014 г. по ч. т.д.№110/2014 г. на ІІІ г. о., Опр.№14/12.01.2017 г. по ч. гр. д.№4482/2016 г. на ІІІ г. о. и Опр.№281/ 05.06.2015 г. по ч. т.д.№983/2015 г. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по съображения, че е налице материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата с оглед приетото в Опр.№167/10.04.2014 г. по ч. гр. д.№ 164/2017 г. на ОС - В.Т. и Опр.№181/12.04.2017 г. по ч. гр. д.№ 215/ на ОС - В.Т., с които е отменен отказът на съдията по вписванията, като съдията по вписванията в противоречие с чл. 32 ал. 1 ПВ е проверявал материалноправните предпоставки на анекса, респективно съответствието му с чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, в сила от 07.02.2017 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС -Ловеч, въззивният съд е приел същия за законосъобразен. Посочил е, че според чл. 4 б. ”е” ПВ на вписване в имотния регистър подлежат договорите за аренда на земеделска земя, и очевидно анексът към сключен договор за аренда попада в тази категория. Счел е, че съгласно чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (изм. Д.в. бр. 13, в сила от 07.02.2017 г.) договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто ид. части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид. части от съсобствения имот, като пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Аргументирал е, че на основание чл. 18 ЗАЗ продължаването на срока на арендния договор се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие, които изисквания важат и при прекратяване на договора за аренда при условията на чл. 27 ЗАЗ. Като е посочил приетото в т. 6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК относно обхвата на проверката на съдията по вписванията по чл. 32а ал. 1 ПВ, при която не се проверяват материално-правните предпоставки на акта освен ако това изрично е предвидено в закона и проверката на съдържанието на акта е само досежно идентификация на страните и на имота - чл. 6 ал. 1 б. ”а” и „в” ПВ - съдът е счел, че анексът не отговаря на изискванията на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, като липсва информация и доказателства - удостоверение за наследници, скици и др. - съсобственикът, който сключва договора, да притежава повече от 50 на сто идеални части от съсобствеността на земеделската земя; при преценката за идентификацията на страните липсва информация дали упълномощителят - арендодател е единствен наследник и ако има и други наследници дали притежава повече от 50 на сто ид. части от конкретните имоти. По съображения, че не са изпълнени предпоставките на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (изм. в сила от 07.02.2017 г.), като непредставянето на доказателства към заявлението за вписване съставлява нередовност на същото и обуславя отказ за вписване, вззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията.

По допускане на касационно обжалване:

Допускането на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен правен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

От изведените от жалбоподателя правни въпроси с оглед приетото от въззивния съд, е релевантен първият правен въпрос, като включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Не са такива изведените втори и трети правни въпроси, които са относими към правилността на направените от съда изводи.

По първия въпрос е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие със задължителната съдебна практика - т. 6 от ТР № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Посоченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което е налице, изключва необходимостта от преценка на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

По същество на частната касационна жалба:

С т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32 ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Според задължителните указания в тълкувателното решение, съдията по вписванията извършва формална проверка дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание; проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните (чл. 6 ал. 1 б. „а“ ПВ) и идентификация на имота (чл. 6 ал. 1 б. „в“ ПВ); по своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.

При постановяване на обжалваното определение Ловешкият окръжен съд се е отклонил от цитираната задължителна практика. Потвърждавайки отказа на съдията по вписванията да впише анекс за продължаване на аренден договор по съображения за непредставяне на доказателства, удостоверяващи, че арендодателят е единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху арендуваните имоти, съдебният състав е извършил проверка, която надхвърля допустимата проверка дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в ПВ съдържание. Доколкото установените в чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (в сега действащата редакция) изисквания касаят самото сключване на договора за аренда на земеделския имот (т. е. възникването на облигационното право-отношение), то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, извършването на каквато, без това да е изрично предвидено в закона (като напр. в чл. 73 ал. 5 изр. посл. ТЗ), е извън правомощията на съдията по вписванията.

Поради изложените съображения обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени.

З. В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 252 от 10.04.2017 г. по ч. гр. д.№147/ 2017 г. на ОС - Ловеч, и потвърденото с него Определение №2/10. 03.2017 г. на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на Анекс към договор за аренда на земеделска земя - акт №23, т.ІІІ, рег.№896/07.03. 2017 г. на нотариус Н. Т., рег. № 481 на НК по заявление на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място].

ВРЪЩА делото на Служба по вписванията - [населено място], за извършване на вписването.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: