ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
[населено място], 25.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.д. № 1245/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. С. С. от [населено място] против определение № 1314 от 18.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1811/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 7133 от 10.03.2017 г., постановено по гр. д. № 2735/2017 г. на СГС, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, състав на СГС е прекратил образуваното пред себе си съдебно производство и е изпратил делото на родово компетентния съд – СРС. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че ищецът в исковата молба не е заявил солидарност на задължението на ответниците, а тъкмо обратното фактически / в жалбата/ е посочил, че ответните дружества са се споразумяли с него да ползват - всеки по „1/3 от предоставеният им имот”, от което е изведен фактически довод за разделност на задълженията им. Освен това, солидарните задължения предполагат или изрична воля на страните или законова норма, която я предвижда. След като страната не е обосновала нито едното, нито другото, то следва, че задължението е поето разделно, поради което и претендираната сума следва да бъде разделена поравно между ответниците. Направен е извод, че са...