№ 450

София, 20.07.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 406 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 6823 от 17.08.2016 г. по в. гр. д. № 474/2016 г. на Софийски градски съд, III-В с-в, е потвърдено решение № I-120-120 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 46717/2014 г. на Софийски районен съд, 120 състав, с което е уважен предявеният от Р. Т. Б., Р. С. З., Д. С. И. и В. Т. Г. срещу Л. И. В. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – признато е за установено по отношение на ответницата, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Т. Б. Б. е бил собственик на нива с площ от 2,6 дка в землището на [населено място], [населено място], местността „К.“, при съседи С. Г.С., Б. М. К. и наследници на Г. Ст.С., идентична с процесния имот № 021018 от картата на същото землище.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим, тъй като наследодателят на ищците Т. Б. своевременно е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ нивата от 2,6 дка в местността „К.“, за която се е легитимирал като собственик със съдебна спогодба от 1954 г. По това заявление административното производство е спряно до разрешаване на възникналия спор за материално право. Този спор е породен от обстоятелството, че процесният имот е бил възстановен по реда на чл. 14, ал. 1, т....