ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883

С., 02.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:

ТАНЯ МИТОВА

Членове:

Е. ТОМОВ

Д. ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №6529/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. С. чрез адв. Д. З. срещу решение №41 от 14.03.2013г. по гр. дело № 56/2013г. на Варненски апелативен съд в една част, с която е потвърдено от решение от 12.11.2012г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК относно станало предсрчно изискуемо вземане с правно основание чл. 240 ЗЗД, за разликата от 11678лв до заявените по иска след изменението му 14587 лв и съотвенто присъдените съобразно този изход на делото разноски.

В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се поставя въпрос към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение, в производството по чл. 442 ГПК, намира ли приложение нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след издаване заповедта за изпълнение. Сочи се противоречива практика по този въпрос, когато се преценява плащане на длъжника извършено след заявлението, По основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 Г. цитират се решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, (реш.№64 от 2011г в. г.д№135/2011г на Варненски АС, реш.№250/2011г по гр. д440/2011г Русенски ОС ), сочи се и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК предвид различните становища по въпроса

В отговор ответникът Л. К. изтъква, че не е налице...