Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от К. И. П.,чрез пълномощника му адв.М. Ц. срещу решение от 06.12.2013 г. по гр. д.№ 8466/ 2012 г. на Софийско градски съд, административно отделение, ІІІ-г състав.

Ответникът по касационната жалба „Т. София”-ЕАД и третото лице-помагач „Т. ”-ЕООД не вземат становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № І-46-134/ 25.01.2012 г. по гр. д.№ 41919/2010 г. на Софийски районен съд,, І г. о., 46 състав в обжалваните части, с които по искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че касаторът дължи сумата 4 659,12 лв.,представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2007 г.-30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 22.02.2010 г. до плащането й и сумата 768,01 лв. лихва за забава за периода 01.03.2007 г.- 13.01.2010 г. считано от падежа на всяко месечно вземане до 13.01.2010 г. и е отхвърлил исковете до пълния им размер съответно от 10 153,89 лв. и 3231,18 лв.В частите, с които исковете са отхвърлени, като необжалвани, първоинстанционното решение е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторът е бил собственик на топлоснабден апартамент от 2003 г. и макар върху него да е било запазено право на ползване на друго лице, е поискал да му бъде открита партида като потребител. Сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа още преди придобиването му и е с изградена абонатна станция с прибори за измерването на доставената топлинна енергия. При тези данни е направил извод, че между страните е съществувало договорно правоотношение за доставяне и потребление на топлинна енергия и горещо битово водоснабдяване, възникнало по изрично съгласие и касаторът е бил потребител на топлинна енергия при приложими публично известни общи условия за 2006 г. и 2008 г., предложени от предприятието. Сключен е бил и договор между етажните собственици и дружество за дялово разпределение-трето лице помагач в процеса, през 2002 г. и е била въведена система за дялово отчитане на топлинната енергия. То е извършвало дялово разпределение и след изтичане на договора с етажните собственици, въз основа на договори с топлоснабдяващото дружество от 2005 г. и 2007 г., при приложими общи условия за извършване на услугата по чл. 139-в ал. 2 ЗЕ, относими за процесния период. Поради това въззивният съд не е уважил възражението на касатора, че не е имало основание за извършването на дялово разпределение.Въз основа на заключенията на назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи е счел за неоснователно и възражението, че претендираните суми са некоректно формирани.Приел е, че не е възможно данните за постъпила топлинна енергия в жилищната сграда да са манипулирани; че е извършено разпределение въз основа на конкретните данни от уредите за индивидуално отчитане;отоплителните тела във входа на блока са били демонтирани и този факт е бил съобразен като не е начислявана топлинна енергия за общите части; правени са проверки на общия топломер; задължение на касатора е да следи изправността на индивидуалните разпределители ; той не е подавал възражения нито за постъпилата топлинна енергия, нито за извършеното разпределение.С оглед тези обстоятелства е счел исковете за основателни в присъдените размери.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Посочва, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

-след като за имота има учредено пожизнено право на ползване на трето лице, а той самият притежава само голата собственост, то потребител е ползвателя, а собственикът не е надлежен ответник;

- след като топлинната енергия е измервана и разпределяна с индивидуални измервателни уреди в неговия имот и тези на останалите собственици на имоти в етажната собственост, които не са преминали задължителния законен метрологичен контрол, може ли да се приеме, че начислената топлинна енергия, е отчетена с изправни измервателни уреди и че по делото е установено и доказано действително потребеното количество топлинна енергия, което трябва да заплати.

Счита, че по поставените въпроси не е създадена практика, а съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - чл. 167, топломерите се пускат на пазара и /или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

ВКС,състав на ІІІ г. о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. ОСГТК предпоставки за допустимост са обосноваването от страна на касатора на общо и допълнително основание за това. Общо основание представлява извеждането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи или процесуалните действия на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви.Първият въпрос, поставен от касатора няма характер на такъв, а на твърдение, Същият не е във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, който е приел, че облигационното отношения между страните е възникнало не поради притежанието на голата собственост върху имота, а поради изрично постигнато съгласие между страните, тъй като касаторът е поискал откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. Вторият въпрос не е правен, а фактически, той и е обусловен от становището на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд относно фактите по спора-дали при тези показатели на непроверените измервателни уреди правилно е отчетена доставената топлинна енергия. Не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Когато се твърди липса на съдебна практика, касаторът следва да посочи и подробно да анализира в какво се състои непълнатата, неяснотата или противоречивостта на конкретна правна норма, чието тълкуване иска и което не е сторено.Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 06.12.2013 г. по гр. д.№ 8466/ 2012 г. на Софийско градски съд, административно отделение, ІІІ-г състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: