Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр. дело №2806 по описа за 2014 год.
Производството е образувано по частна касационна жалба на В. А. К. и К. М. К., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение от 07.04.2014г. по ч. гр. д.№268/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.02.2014г. по гр. д.№5505/2013г. на Плевенски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от В. А. К. и К. М. К. срещу И. Х. П. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради недопустимост на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват наличието на основание за допускане на касационно обжалване сочат, че с въззивното определение е разрешен в противоречие с приложената практика на ВКС правен въпрос, уточнен от съда: „допустим ли е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР в случай на съставяне на акт за констатиране на непълноти или грешки в кадастралната основа и отказ на ответника да подпише съставения акт за непълноти и грешки”, в противоречие с определение № 42 от 02.02.2011 г. по ч. гр. д.№...