Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 3315 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. Г., срещу решение № 572/03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 7367/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено по жалба на „Ню П. К. ЕООД, акт за отказ на одобрение изх. №01-2600/7132#1 от 10.06.2021, касаещ произнасяне по подадено от дружеството заявление за одобрение с УИН:22/130120/97628 от 13.01.2020г. и е върната преписката за ново произнасяне.

Изложени са съображения за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение от ответната страна.

Ответникът – „Ню П. К. ЕООД представлявано от М. Р., в писмен отговор и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София – град /АССГ/ е Акт за отказ на одобрение изх. №01-2600/7132#1 от 10.06.2021г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отхвърлено подадено заявление за одобрение заявление с УИН:22/130120/97628 ОТ 13.01.2020г.

Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна:

Ответникът по касационната жалба „Ню П. К. ЕООД е участвал в процедура за избор на изпълнител по реда на чл. 13 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/. За учебната 2018/2019 дружеството е било одобрено да извършва доставките по схемата „Училищен плод“ съгласно акт за одобрение с изх. №01-2600/5426 от 16.10.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Установено е от съда, че за 2019 г. са издадени два броя актове за одобрение по съответните схеми. На 13.01.2020 г. дружеството е подало заявление за одобрение по схемата „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за три учебни години 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г.

Административния орган на 13.01.2020г. е изпратил сигнал до Върховна касационна прокуратура, м който е посочено, че в Дирекция „Противодействие на измамите“ при ДФЗ е извършена проверка по Докладна записка №02-2600/2595 #14 от 10.10.2019 г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, свързана с дружеството, бенефициент по схема „Училищен плод“ през учебната 2018/2019 г. Административния орган в сигнала е посочил, че констатациите от извършена проверка свързана с постъпил сигнал от „Евро Агрохристинвест“ ЕООД срещу „Ню П. К. ЕООД, касаещ неправомерно извършване на доставка на плодове и зеленчуци към учебните заявления от трети лица по издадения акт за одобрение, като по този начин дружеството неправомерно е усвоявало финансови средства от общия бюджет на Европейската общност и националния такъв. По така подадения сигнал е образувана прокурорска преписка 688/2020г. по описа на СГП, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, същия е потвърден от САП.

Във връзка с проведената прокурорска проверка е била спряна обработката на заявката за плащане №08/22/160518/89849 от 10.06.2019 г. със Заповед №03-РД/776/11.03.2020г., която в последствие е отменена с Определение №8537/16.11.2020г. по адм. дело №2986/2020г. по описа на АССГ потвърдено с Определение №3106/09.03.2021г. по адм. дело №1397/2021г. на ВАС.

На 23.06.2020г. ДФЗ изпраща пореден сигнал до ВКП, отнасящ се до обстоятелството, че дружеството е прехвърлило задълженията си на друг доставчик, без за това да е информиран ДФЗ. Образувана е пр. пр. №15717/2020 г. по описа на СГП, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Във връзка със същото отново е било спряно административното производство по обработка на заявка за плащане за 2019/2020 г., която отново е била отменена с определение от АССГ потвърдено от ВАС.

Последвало е издаване на Акт за отказ на одобрение изх. №01-2600/7132#1 от 10.06.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който акт е предмет на съдебна проверка пред АССГ. Същия е издаден след като е бил отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, да се произнесе по заявление с УИН №22/130120/97628 от 13.01.2020г. за одобрение по схема „Училищен плод“ подадено от дружеството.

Въз основа на анализа на приложените по делото писмени доказателства и възраженията на страните, административният съд приема, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма. Съдът е установил, че при постановяване на отказа изложените фактически основания не кореспондират с правните такива, тъй като от подробно изложените факти не се установява категорично кое е точното правно основание за издаването му.

Съдът е приел, че обжалвания административен акт е постановен при нарушение на материалния закон, тъй като посочените в същия правни основания са неотносими към фактическите установявания. Установено е, че от описания обем мотиви в административния акт не е изрично посочено за коя точно хипотеза на нередовност на чл. 15, ал.2, т. 2 от Наредбата е налице.

На следващо място съдът е извършил тълкуване на аргументите на административния орган и е достигнал до извода, че мотив за отказа за одобрение е несъответствието на заявените от заявителя данни и на посочените факти, тъй като дружеството е прехвърлило задълженията си на друг доставчик „Р. У. ЕООД без да информира за това ДФЗ, като по този начин не е спазил поетите с декларациите по чл. 13, ал.1, т.2, т. 3 и т. 4 от Наредбата. Съдът е приел, че цитираните в акта основания на декларацията не въвеждат задължения за осъществяване на поетите задължения лично от заявителя. А от друга страна е прието за недоказан извода, че дружеството е прехвърлило задълженията си на друг доставчик, тъй като по подаденото заявление е изготвен контролен лист, от който е видно че са представени всички документи, като липсва данни за установена нередност на подадените документи.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е осъществил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно изписване на индивидуализиращия номер на оспорвания административен акт, което допуснатия порок на решението рефлектира върху законосъобразността му .

Касационният съдебен състав констатира, че действително на пет места в мотивите на обжалвания съдебен акт и в диспозитива са допуснати грешки, в изписването на индивидуализиращия номер на оспорения административен акт. Така допуснатата грешка няма характер на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото на стр. 4 ред втори отдолу нагоре на страницата е посочен коректния номер на акта, отделно същия подробно е описан от административния съд при установяване на фактите от значение за делото, поради което не може да се възприеме тезата на касатора, че е налице порок рефлектиращ върху законосъобразността на съдебния акт. В случая се касае за допуснати очевидни фактически грешки в изписването, които не променят смисъла и не се отразяват на крайния изход на правния спор. Така констатираните фактически грешки следва да бъдат отстранени от първостепенния съд, което обстоятелство изисква връщане делото на този съд с указание за отстраняване на описаните очевидни фактически грешки по реда на чл. 175 АПК.

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел, че фактическите установявания не съответстват на правните основания.

Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Правилна е преценката на съда, че изложените фактически основания не кореспондират с правните такива, което води до нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Също така следва да се посочи, че установеното от съда несъответствието на подведени под правна норма на чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата, факти посочени в административния акт се отразява върху изискването за форма, тъй като формата на административния акт е начинът, по който е обективирано властническо волеизявление. За да породи правни последици, то следва да бъде направено само по предписания в закона начин – писмено, устно или с конклудентни действия. Във всички случаи, формата е за действителността на акта, а неспазването на отделни нейни реквизити, в това число на относима правна норма към фактическите установявания, е абсолютно основание за отмяната му.

Неоснователен е твърдението на касатора, че са погрешни и неверни изводите на административния съд, отнасящи се до установено нарушение на материалния закон.

С Акт за отказ на одобрение с изх. №01-2600/7132#1 от 10.06.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 15, ал.2, т. 2 от Наредбата и във връзка с установено несъответствие на заявените от заявителя данни в заявление за одобрение с УИН: 22/130120/97628 от 13.01.2020г. е постановен отказ на одобрение на заявител по Схема „Училищен плод“ и/или „Училищно мляко“ по депозирано заявление за одобрение. Административния орган е приел, че дружеството „Ню П. К. ЕООД е прехвърлило задълженията си на друг доставчик, като по този начин не е спазил поетите задължения с декларации по чл. 13, ал.1, т.2, 3 и 4 от Наредбата, които се прилагат към всяко заявление за одобрение.

С разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че заявителите по схемите подават лично или чрез упълномощено лице заявление за одобрение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в срок от 1 до 31 май. Заявлението се подава в областната дирекция на ДФЗ по седалище и адрес на управление на заявителя. В чл. 14, ал. 5 от Наредбата изрично са посочени необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението по ал. 1. Съобразно чл. 14, ал. 9 е указано, че при установяване на нередовност на подадените документи, липса на документи или непълнота в заявените данни Държавен фонд "Земеделие" уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Заявителят в срок до 10 работни дни от деня на получаването на уведомителното писмо може да отстрани констатираните нередности и/или непълноти, включително чрез предоставяне на допълнителни и/или нови документи. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в относимата редакция/, Държавен фонд "Земеделие" постановява пълен или частичен отказ за одобрение на заявител по Схема "Училищен плод" и/или Схема "Училищно мляко", когато: заявителят не отстрани констатираните нередности и/или непълноти или не представи исканите документи съгласно чл. 14, ал. 7.

От една страна следва да се отбележи, че видно от представените доказателства по делото дружеството е подало заявление, ведно с приложени документи. За същото е съставен контролен лист, в който изрично е направено отбелязване с „ДА“ от страна на административния орган, на представените от дружеството документи. В кориците на делото не са представени доказателства, че административния орган е установил нередовност на подадените със заявлението документи, липса на такива или непълнота в заявените данни, за които да е уведомил дружеството и да е предоставил 10-дневен срок за отстраняване на същите. А с издадения краен акт административния орган е направил извода, че е установено несъответствие на заявените от заявителя данни, тъй като дружеството „Ню П. К. ЕООД е прехвърлило задълженията си на друг доставчик, като по този начин не е спазил поетите задължения с декларации по чл. 13, ал.1, т.2, 3 и 4 от Наредбата, които се прилагат към всяко заявление за одобрение. Така установеното от административния орган непредставлява несъответствието предвидено в хипотезата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в относимата редакция/, а от друга страна правилно е прието от административния съд, че не е доказан извода на административния орган, че дружеството е прехвърлило задълженията си на друг доставчик, въпреки дадените с протоколно определение от 02.11.2021г., указание за представяне на цялата административна преписка. Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е предвидено, че административния орган носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на оспорения акт. В случая фактическите констатации отразени в обжалвания административен акт са опровергани в хода на производството от събраните по делото доказателства. Други доказателства, установяващи фактическите основания за издаване на оспореният акт не са представени в хода на производството, поради което правилно решаващият съд е приел, че са останали недоказани извършените установявания от страна на административния орган.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че правилно административния съд напълно обосновано е приел, че е налице нарушение на материалния закон.

Настоящият съдебен състав приема за неотносимо последното твърдение, което по своята същност, представлява искане за тълкуване на решението постановено от административния съд. В случай на неяснота на дадените от първоинстанционния съд указания с чл. 251 от ГПК е предвидена възможността за тълкуване на решението. Като за яснота и прецизност следва да се посочи, че на тълкуване подлежи единствено диспозитива на съдебния акт, който се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви, тъй като те са само част от решението, но не се ползват със сила на присъдено нещо.

В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АССГ жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на заплатените от него по производството пред двете инстанции разноски е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №572/03.02.2022 г. по адм. дело № 7367/2021 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на Административен съд София-град, за отстраняване на очевидни фактически грешки по реда на чл. 175 АПК.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА