Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 01.10.2015г. по т. дело № 308/2014г. на Апелативен съд - София, с което се оставя без уважение молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за разноските въз основа на невлязло в сила решение № 2248/ 03.12.2014г. на въззивния съд, постановено по същото дело.

Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен. Поддържа, че доколкото решението е обжалвано само от [фирма], трето лице помагач на страната на Столична община, от която няма подадена жалба, решението е влязло в сила спрямо общината, като главна страна в процеса. Изразява становище, че единственият правен ефект на жалбата на третото лице помагач, при уважаването й, ще се изрази в това, че подпомаганата страна няма да може да води регресен иск срещу подпомагащата страна. Ответникът по частната жалба, [фирма], счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, по съображения, подробно изложени в представения отговор на жалбата.

Ответникът, Столична община, не взема становище по частната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Апелативен съд - София, за да остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното от нето решение в частта за разноските, е приел, че липсва изпълнително основание за това, тъй като е невярно твърдението на ищеца – молител, че решението е влязло в сила с оглед подадената срещу него касационна жалба от третото лице помагач на страната на ответника по иска. Въззивният съд се е позовал на суспензивното действие на жалбата на третото лице помагач и по отношение на необжалвалата подпомагана страна, което е пречка за влизане в сила на решението по отношение на нея. Мотивирано е, че доколкото решението не е влязло в сила и вземането за разноски е извън приложното поле на чл. 404, т. 1, пр. 2-ро ГПК, изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение не може да бъде издаден.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Обоснован е изводът на апелативния съд, че суспензивният ефект на жалбата на третото лице помагач намира проявление и спрямо подпомаганата страна, предвид легитимацията му да обжалва решението, с което спорът е разрешен между главните страни в производството. Предмет на жалбата на третото лице помагач е постановеното неблагоприятно за подпомаганата страна решение /диспозитив/, като подпомагащата страна цели чрез упражненото право на жалба да постигане благоприятен именно за подпомаганата страна изход на спора, поради което решението не влиза в сила и по отношение на нея.

С оглед горното, обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.10.2015г. по т. дело № 308/2014г. на Апелативен съд – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.