О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3580

гр. София, 16.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 3892/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадена от С. В. Т. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС - Благоевград, І въззивен състав решение № 172/03.04.2023 г. по гр. д. № 782/2022 г., с което е потвърдено решение № 407/102022г на РС - Благоевград по гр. д № 21/22 г.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/. „Длъжен ли е въззивният съд да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, като прецени най - добрия интерес на двете деца?“/за проверка противоречието му с ППВС №1/1974г./; 2/. „Съществува ли задължение за въззивният съд да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал.6 от СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК?“, 3./ „В какво се изразяват служебните задължения на въззивния съд да събере допълнителни доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна норма, съгласно указаното в т.1 от ТР №1/2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съчетано с прилагане на служебното, диспозитивното и състезателното начало в процеса при попълване на делото с доказателства пред въззивната инстанция и по конкретно досежно направеното в хода на производството искане за допускане и назначаване на съдебно - психологична експертиза?“ и 4. „Как следва да се преценява желанието на децата и интересите им при решаване на въпроса за това на кого от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо тях?“.

С писмения си отговор ответникът по касацията Л. К. Т. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови решението си, ОС - Благоевград е препратил към мотивите на първата инстанция, като се е позовал на дадените с т. II и т. 1 от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, разяснения относно примерно изброени обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при преценката на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права, както и на понятието интерес на детето, отчитайки решаващото значение има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/. Приел е, че в конкретния случай, районният съд е съобразил, че майката има предимство по критериите - привързаност на децата към родителя, пол, възраст на децата, доколкото по другите критерий и двамата родители са съпоставими при равни условия. Счел е, че критериите, по които превес има майката, а именно: пол и възраст на децата, желание да ги оглежда и привързаност към нея, съпоставени с установените от свидетелите по делото факти и данните от изготвения пред въззивния съд социален доклад от всяка от двете дирекции, са достатъчни да обосноват извод, че родителските права следва да се упражняват от майката. В интерес на децата е да продължат да живеят в позната среда, сред близки хора, доколкото и братът на майката също и помага в отглеждането им, а самите те вече са се приспособили към обкръжението си в детската градина. Приел е, че новопредставените от въззивника писмени доказателства не променят този извод, доколкото е извършена проверка от ДСП по подадените сигнали и не е констатиран проблем в отглеждането и възпитанието на децата, а също и в битовите условия, касаещи новата квартира, където са се установили да живеят майката с децата. Решаващият съд е счел и че е нормално е в тази ранна възраст да боледуват по-често, както и че по делото няма данни, установени чрез проверките на ДСП, че това се дължи на безотговорно поведение на родителя, а представената от въззивника лична кореспонденция на ищцата с трето лице не обосновава извод за укоримо поведение до степен, че да бъде направен извод, че липсват качества у майката за правилното отглеждане и възпитание на децата, като такива въпроси за укоримо поведение са поставени и от майката към бащата, доколкото са налице данни от разпита на свидетели по делото за негово агресивно поведение, станало повод тя да го напусне. Намерил е и че определеният режим на лични отношения най-адекватно защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към децата, да полага непосредствени грижи за тях и да участва във възпитанието им, като при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Ръководейки се от определящото в случая, че се преценява най - добрия интерес на децата и който с оглед на вложения смисъл в пар.1, т.5 от ДР ЗЗД при преценка на физическите, психическите и емоционалните потребности, възрастта, пола на децата, връзката между тях и бащата, която не се отрича, че съществува, решаващият състав е намерил, че така определеният от първоинстанционният съд режим е подходящ и при неговото спазване и изпълнение от всяка от страните ще се осъществява пълноценен контакт между децата и бащата, като рискове за нормалното развитие на децата и правилното им развитие и възпитание се крият в евентуално противоречие между двамата родители и нежелание да обединят усилията си и взаимно да се подкрепят, когато става дума за възстановяване и развитие на връзката между деца - родител, и всеки значим въпрос за децата следва да се решават съвместно от двамата родители чрез разговори, чрез консултации с психолози и педагози, с подкрепата на близки и приятели, като се преодолеят негативните чувства и да помислят и намерят разрешение по това - кое е най-доброто за техните деца. Приел е и че при определяне размера на дължимата издръжка районният съд се е съобразил със съдебна практика установена с ППВС № 5/16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. и с разпоредбите на СК, като при съобразяване на нуждите на децата с възможностите на родителите, е намерил за правилен изводът на първостепенния съд, че размерът на издръжката за всяко дете е в размер на от по 250 лв., като дължимата от бащата следва да бъде определен на 177, 50 лева месечно. Съдът не е констатирал твърдяната неправилност, а също и необоснованост на атакувания съдебен акт, като е приел за недоказано и възражението, че съдебно решение е постановено при допуснати процесуални нарушения на СК, ГПК, ЗЗД, Конвенцията за правата на децата, вътрешната и международната практика по въпросите, свързани с родителските права, в т. ч. и в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г., постановено по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия и четвъртия въпроса. Въпросите са обусловили правните изводи на съда относно родителките права, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и с приложните от касатора решения на ВКС. С ППВС №1/1974 г. се установява правилото, възприето и в Семейния кодекс – чл. 59, ал. 4 СК, че решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава на съвкупната и конкретна преценката на всички обстоятелства с оглед интересите на децата, при примерно изброяване на тези обстоятелства, а именно: родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание, подпомагането подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възраст и пол на децата, привързаността между деца и родители и между децата, помощта на трети лица и др. Във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях, ръководейки се от най - добрия интерес на детето, определен в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, който интерес е водещ при преценката на кого от двамата родители да се възложи прякото упражняване на родителските права. Съдът не може да основе решението си само на някои от посочените обстоятелства и да игнорира други, като дължи излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. В случая съдът не се отклонил от задължителните постановки и от практиката на ВКС, като е дал ясен отговор защо интересите на децата налагат упражняването на родителските права да се възложи на майката, и то при съобразяване със всички обстоятелства. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права, се основава на установените конкретни обстоятелства по делото, налагащи извода, че всеки от тях има родителски и личностни качества, възможности и желание да осигури подходящи условия за отглеждане на децата, но с оглед пола и възрастта на децата, привързаността към майката, с която живеят след м.01.2022 г., запазването на сигурната и позната социална среда за децата и при съобразяване с изготвения пред въззивният съд социален доклад от всяка от дирекциите, той е предпочел упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Становището на касатора, че събраните по делото доказателства установяват нещо различно от възприетото от въззивния съд, следва да се квалифицира като касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Трайно в съдебната практика се приема, че на осн. чл.59, ал.6 СК при решаване въпроса относно упражняването на родителските права задължително се изслушват родителите. Неспазването на задължението от първоинстанционният съд за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило, в който случай въззивната инстанция, дори и без наведено в този смисъл оплакване, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, следва да призове родителите, за да ги изслуша лично. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е взел предвид, че родителите са изслушани от първоинстанционният съд в проведеното на 20.06.2022 г. открито съд. заседание.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос. В практиката си Върховният касационен съд последователно е разяснявал, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най - широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето- ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр. д. № 4490/2015 г., ІІІ г. о. и др. Режимът на лични отношения е приложим за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за неговото преодоляване. Затова в чл. 59, ал. 6 от СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог. В случая обаче по делото не са констатирани данни за родителско отчуждение, напротив майката не възпрепятства контактите на децата с бащата дори и извън определения от съда режим на лични отношения, като децата демонстрират признаци на привързаност и към двамата си родителя.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 172/03.04.2023 г. на ОС - Благоевград, 1 въззивен състав, постановено по гр. д. № 782/2022 г.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172/03.04.2023 г. на ОС - Благоевград, 1 въззивен състав, постановено по гр. д. № 782/2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: