ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888

София, 24.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ……………………………………………….. и с участието на

прокурора ………………………………………, като изслуша докладваното

от съдията Емил Марков т. д. № 3499 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх.№ 10318 от 29.08.2014 г. на благоевградското [фирма], подадена против решение № 1546 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 18.VІІ.2014 г., постановено по т. д.№ 3009/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2007/27.V.2013 г. на ОС-Благоевград по т. д.№ 242/2012 г. С последното – на основание чл. 517, ал. 3, изр. 4-то ГПК – е било прекратено д-вото настоящ касатор и открито производството по ликвидация на същото, като за негов ликвидатор е била назначена В. Ст.Р. съдружник-управител.

Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 517, ал. 3 ГПК/, поради което се претендира касирането му „с всички законни последици от това”, както и присъждане на направените по делото разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 100/7.ІІ.2013 г. на І-во т. о. по т. д. № 665/2011 г., а също и Р. № 186/26.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т....