№ 580

[населено място], 03,11,2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 2993/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 396 ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 380/ 15.09.2015 год. по т. д. № 362/2015 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения от същия иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, до размера на уважената от първоинстанционния съд част от 28 176 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземането на ответника [фирма] към [фирма], произтичащо от уважена претенция за присъждане на разноски в полза на [фирма] в размер на 23 622 лева, с първоинстанционното решение по т. д.№ 679 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, въззивното обжалване на което е предмет на производството по т. д.№ 362 / 2015 год. на Пловдивски апелативен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, с довода, че съдът се е произнесъл в противоречие с предвидените в разпоредбата на чл. 391 ал. 1 ГПК предпоставки, с оглед които единствено би могъл да аргументира отказа си. Отрича относимостта на обстоятелството, че с налагането на подобна обезпечителна мярка би било затруднено изпълнението на решението, в частта по присъдените в полза на ответника разноски, тъй като не интересът на ответника – длъжник, при неблагоприятен за ищеца изход на спора, е преценим при допускане на обезпечителната мярка.Счита, че обстоятелството за невлязъл в сила първоинстанционен акт за...