Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Злати В. П. срещу решение № 19/07.03.2011 г. по внохд № 477/2010 г. на Варненския апелативен съд. В нея не се са конкретизирани касационни основания, но от съдържанието й се извежда оплакване за недоказаност на обвинението и явна несправедливост на наложеното наказание. По същество се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и акцентира върху оплакването за явна несправедливост.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението установи следното:

Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 34/24.11.2010 г. по нохд № 521/10 г. на Добричкия окръжен съд, с която подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 27 и 28 юни 2010 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимите И. А. и А. Х., отнел от владението на Д. Д. чужди движими вещи на обща стойност 973 лв., като употребил за това сила и заплашване и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б.А от НК и чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. На осн. чл. 70 ал. 7 от НК съдът постановил изтърпяване и на неизтърпяната част от наказанието по присъда нохд № 178/2006 г. на РС [населено място] в размер на 11 месеца и 21 дни. Осъдил го да заплати солидарно с другите двама подсъдими обезщетение за причинени имуществени вреди на Д. Д. в размер на 1465.65 лв.

Жалбата е неоснователна.

Оплакването на подсъдимия, че фактите по делото са неправилно установени и той е невинен не може да бъде споделено. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК, като касаторът е признал изцяло фактите по обвинението и е изразил съгласието си да не се събират доказателства за тях. Тази особена процедура обслужва обществения интерес, насочен към бързо правораздаване и е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата. Прокурорът е улеснен в осъществяване на дейността по доказване на обвинителната теза пред съда, а подсъдимият се съгласява да търпи процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по фактите, но пък получава по-леко наказание. След като съдът е преминал към разглеждане на делото по глава 27 от НПК и е постановил присъдата си, подсъдимият е лишен от възможност да оспорва фактите по обвинението, за които е направил признание. В този смисъл е и ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, поради което настоящият касационен състав не се счита задължен да обсъжда изложението на касатора, в което той сочи различна от установената по делото фактология.

Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Варненският апелативен съд е извършил проверка на присъдата и е изложил съображенията си защо намира наказанието за правилно определено по размер. Обсъдени са всички обстоятелства, относими съм индивидуализацията му, като съдът е приел превес на отегчаващите вината на П.. В тази посока са ценени данните за съдебното му минало, сочещи на завишена лична степен на обществена опасност, незачитане на правовия ред и нежелание за коригиране на престъпното му поведение. Негативни са и характеристичните данни за личността му. Индикация за престъпната нагласа на касатора е и факта, че деянието е извършено в изпитателния срок на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието по предходно осъждане. Правилен и съответен на фактите по делото, касаещи механизма на извършване на грабежа е изводът за завишената степен обществената опасност на конкретното престъпление. При това положение, ВКС намира определеното по реда на чл. 58а ал. 1 от НК наказание за съответно на тежестта на престъплението и обществената опасност на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Наличните данни за влошеното здравословно състояние на П. сами по себе си не могат да мотивират този съд да намали наказанието. Заболяването е с давност от 2005 г., но не е попречило на касатора да върши престъпления през 2006 г., за които е осъден по две от присъдите/видно от справката за съдимост/.

Водим от горните съображения и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/ 07.03.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 477/2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: