Производството е по реда на пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и от ГПК отм..

Образувано е след отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязло в сила решение на ВКС, Първо г. о. № 204 от 29.06.2009 г. по гр. д.№ 175 от 2008 г.

С решение № 769 от 01.11.2010 г. на ВКС, Пръво г. о. по настоящото дело е отменено решение № IV- 32 от 05.07.2007 г. по гр. д. № 766 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 629 от 29.07.2003 г. по гр. д.№ 2528 от 2001 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Н. Г. Б. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. за установяване на собственост върху следния недвижим имот: бивша нива с площ от 5,518 дка, находяща се в землището на С., м.”М.”, представляваща имот пл.№ 010157 при съседи: имот № 010476, имот № 010158, път № 010564, пасище № 000365, № 000219 морски плаж - част от къмпинг „Каваци” и е даден ход на делото пред ВКС по същество.

Пълномощникът на ищеца [фирма] поддържа в искова си молба, че процесният имот е собственост на дружеството, тъй като е бил част от къмпинг „К.”, който е бил включен в капитала на това дружество.

Пълномощникът на ответницата Н. Г. Б. оспорва касационната жалба. Твърди, че процесният имот е собственост на доверителката му, тъй като е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1450 от 17.03.1999 г. на О.-С..

Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С протокол от 08.10.1971 г. Комисия, назначена от Председателя на Държавния комитет за планиране, е определила площадка за курортен комплекс - къмпинг „К.” в м.”К.” с площ от 1224 дка при граници: изток - море, север - обект на МНО, запад и юг - земи на ДЗС [населено място].

Със заповед № 678 от 01.07.1972 г. на Председателя на ОНС и с протокол от заседание на комисия, назначена със заповед № 179 от 26.04.1972 г., е определена окончателната площадка, описана в протокола от 08.10.1971 г., от която 350 дка за къмпинг „К.” без обработваемата земя. С акт № 1 е извършено трасиране и въвеждане във владение на ТК „Б.”-Б. върху отредените за къмпинги терени, като за къмпинг „К.” са предадени 350 дка.

На 25.11.1980 г. ОБНС-гр.С. е издал разрешение за строеж на ТК „Б.”-гр.Б. за монтиране на 70 бр. бунгала като временни обекти по чл. 120 от ППЗТСУ. На 10.08.1984 г. е издадено ново строително разрешение за фургони - рецепция, туристическа кухня, санитарни възли. На 26.08.1986 г. е издадено строително разрешение за основен ремонт на комплекс „К.” при условие, че бъде поставена сглобяема сграда по чл. 120, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

С решение от 18.07.1990 г. по гр. д.№ 2697 от 1990 г. е регистрирано образуването на фирма с държавно имущество „Х.-тур-с” със седалище в [населено място] и е обявено прекратяването на ТП „Б.”-гр.С.. Видно от заповед № 40 от 10.05.1990 г. на Председателя на комитета по туризъм, тази фирма се образува на основата на част от съществуващото ТП „Б.”-С., като фирмата поема част от неговите активи и пасиви.

С решение № 109 от 17.06.1991 г. Председателят на Комитета по туризъм към МС е преобразувал ДФ „Х.-тур-с” в акционерно дружество. С решение от 20.11.1991 г. по гр. д.№ 7410 от 1991 г. на Бургаския окръжен съд е вписано [фирма] с капитал 8 149 лв.

С решение № 150 от 31.08.1994 г. на МС е открита процедура по приватизация на [фирма].

Със заповед № 24 от 27.01.1995 г. Председателят на Комитета по туризъм към МС е увеличил капитала на [фирма]- [населено място] с 91 024 000 лв. и 157 141 000 лв. В заповедта е записано, че увеличението на капитала е в резултат на изпълнението на ПМС № 179 от 13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята. Това увеличение на капитала е вписано с решение от 28.02.1995 г. на Бургаския окръжен съд по гр. д.№ 7410 от 1991 г.

Видно от пазарна оценка на земята, съгласно ПМС № 179 от 1991 г., стопанисвана от „Х.-тур-с” [населено място], сметка 201-1, действително усвоената земя за къмпинг „К.” е 187 дка.

На 11.09.1996 г. е издаден акт за държавна собственост № 226, в който като включени в капитала на [фирма] са описани 217,40 дка, представляващи къмпинг „К.”, заедно със сградите, подробно описани в приложението към акта. На 12.09.1996 г. е издаден нов акт за държавна собственост № 227 за разширение на къмпинг „К.” с описани в този акт сгради, построени през 1987 г.

Видно от основното и допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза на в. л.инж.М.Г., за местността е имало изготвен Земеустройствен план на ДЗС „Ч.”, одобрен с протокол от 26.12.1963 г., според който теренът, върху който е разположен къмпинг ”К.”, попада в границите на земите на това ДЗС и е отразен в плана като „пясъци”- необработваема земя на стопанството. За комплекс „К.” няма изработен генерален план на площадката, какъвто е бил необходим за определяне на необходимата земя съгласно Наредба за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти от 1982 г. Границите на къмпинг „К.” по А. № 226 от 1996 г. са определени в приложена към този А. скица - копие от единен кадастрален план. Според този кадастрален план, част от процесния имот се намира в границите на имота по А. /скица, находяща се на лист 127 от делото на РС/. Границите на предоставения за къмпинг „К.” имот по този кадастрален план, обаче, са нанесени допълнително, като не е посочено на какво основание и от кого е направено това допълнително нанасяне. През 1998 г. е изработен парцеларен план на къмпинг „К.”, в който е определена необходимата площ към сградите на база капацитета на къмпинга към онзи момент. По този план за къмпинг „К.” е обособен парцел 4 с площ 77 563 кв. м., обозначен по-късно като имот № 275 по КВС. Процесният имот попада извън имот № 275. Към настоящия момент къмпинг „К.” е ограден, като процесният имот се намира извън тази ограда и върху него няма осъществено строителство, благоустройствени мероприятия или озеленяване.

С нотариален акт № 401, том I, рег.№ 805 по нот. д.№ 238 от 28.04.2000 г., ответницата Н. Г. Б. е била призната за собственик на процесната нива, представляваща имот № 010157 в землището на [населено място], м.”К.” на основание решени на О.-С. № 1450 от 17.03.1999 г. като наследник на Г. К. Х..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният от [фирма] срещу Н. Г. Б. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за установяване на собственост върху бивша нива с площ от 5,518 дка, находяща се в землището на С., м.”М.”, представляваща имот пл.№ 010157, е неоснователен поради следното: Ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не доказа, че процесната нива е била предоставена за стопанисване и управление на ТП „Б.” [населено място], чийто правоприемник е [фирма] и съответно че по-късно е била включена в капитала на това дружество. По делото са налице доказателства за предоставяне на земеделска земя на ТП „Б.” за изграждане на къмпинг „К.”, но видно от заключението на експертизата процесният имот се намира извън границите на имота, предоставен за изграждане на този къмпинг: В актовете за предоставяне на терена не са описани граници, по които да може да се установи дали процесният имот попада в границите на предоставения за изграждане на къмпинга терен. На скицата-копие от кадастрален план към акт за държавна собственост № 226 от 11.09.1996 г., по която част от процесния имот е в границите на къмпинга, границите на къмпинг „К.” са нанесени допълнително, неизвестно от кого и на какво основание. А по парцеларния план от 1998 г., в който е определена необходимата площ към сградите на база капацитета на къмпинга към онзи момент, процесният имот се намира извън територията на къмпинг „К.”- за къмпинга е обособен парцел 4 с площ 77 563 кв. м., обозначен по-късно като имот № 275 по КВС, а процесният имот попада извън имот № 275 /в този смисъл е скицата на вещото лице, приложена към заключението му от 18.04.2011 г. пред Бургаския районен съд по ч. гр. д. № 2625 от 2011 г./. Доказателство, че процесният имот се намира извън границите на предоставения за изграждане на къмпинг „К.” терен, е и установеното от вещото лице обстоятелство, че процесният имот се намира извън терена, ограден с оградата на къмпинг „К.”, и че върху него няма осъществено строителство, благоустройствени мероприятия или озеленяване.С оглед на тези доказателства не е имало пречки по чл. 10б от ЗСПЗЗ правото на собственост на процесният имот да бъде възстановен на бившите му собственици по реда на ЗСПЗЗ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК отм. ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 235 лв., представляващи 180 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. за касационно обжалване и 25 лв. държавна такса за молба за отмяна.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от [фирма] със седалище и управление [населено място], к. к.”К.” срещу Н. Г. Б. от [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за установяване на собственост върху следния недвижим имот: бивша нива с площ от 5,518 дка, находяща се в землището на С., м.”М.”, представляваща имот пл.№ 010157 при съседи: имот № 010476, имот № 010158, път № 010564, пасище № 000365, № 000219 морски плаж.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. Г. Б. с горепосочения адрес на основание чл. 64 от ГПК отм. разноски по делото в размер на 235 лв. /двеста тридесет и пет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.