О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 522

гр.София , 15 ноември 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

Д. В.

при секретаря ………. и след становище на прокурора от ВКП Б. Д., като изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно частно дело № 913/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НАХД № 1458 /2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което не е налице основанието по чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото, тъй като липсват „надлежно оформени съдебни актове“, от които да се направи извод, че всички съдии са се отвели от разглеждане на делото. В подкрепа се излагат съображения, че част от приложените по делото разпореждания са неподписани от посочените в тях съдии, нямат поставен и електронен подпис, въпреки че в горната част на бланките е отбелязано, че файлът е копие на електронно подписан документ. Такова отбелязване е налично и при приложените саморъчно подписани разпореждания, но само в едно от тях е посочено съответствието му с електронен документ. Поради този различен начин на оформяне на съдебните актове за направените самоотводи на съдиите от РС-Варна, от който не може да се установи дали всички съдии от този съд са направили самоотвод, прокурорът предлага да не се уважава искането за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и съобрази закона, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения:

Производството по НАХД № 1458/2023 г. е образувано в Районен съд – Варна по предложение на прокурор при РП – Варна по чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия В. В. М. от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за престъпление против правосъдието по чл.293а от НК за това, че на 05.10.2021 г. в гр. Варна, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. №2537/2020 г. на ОС-Варна, в продължение на една година от влизането му в сила до 05.10.2021 г. не го изпълнил, въпреки наличие на парични средства и имущество за това.

Съдиите от РС – Варна, които могат да участват в разпределението за разглеждане на делото, последователно са депозирали самоотводи с мотиви, че съдът, в който работят е ответник по образувано по искова молба от обвиняемия М. гражданско дело №168/2023 г. по описа на РС-Несебър, производството по което не е приключило. Това, както и съображения за конфликт на интереси са обусловили предпоставките за самоотводите на съдиите по чл.29, ал.2 от НПК. Други четирима съдии не могат да участват в разпределението по обективни причини – ползване на отпуск за отглеждане на малко дете или командироване в други съдилища.

С определение № 1404/04.10.2023 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа поради невъзможност РС-Варна да сформира съдебен състав за разглеждането му.

За да отговори налице ли е основание по чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност в конкретния случай, ВКС следва приоритетно да отговори на наведения довод в писменото становище на прокурора при ВКП, че не са налице валидни съдебни актове, в които по установения от закона ред да са обективирани самоотводи на съдиите и от които да се изведе невъзможността РС-Варна да сформира съдебен състав за разглеждане на делото, както е прието в определението за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на ВКС за промяна на местната подсъдност.

Настоящият съдебен състав се съгласява с представителя на ВКП, че от съдържанието на приложените по делото на РС-Варна деветнадесет разпореждания и двадесет и седем определения, всички на хартиен носител, не може да се направи категоричен извод, аналогичен с този в определението за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на ВКС за промяна на местната подсъдност, а именно, че са налице съдебни актове за самоотвод на всички съдии в РС-Варна. Това е така, независимо от изписаното най-горе във всяко разпореждане и определение, че е „копие на електронно подписан документ“ и че е съдебен акт, постановен еднолично и подписан от поименно посочен съдия на изрично записани дата и час на подписването им с КЕП. Принципно възпроизвеждането на електронния съдебен акт, в случая разпореждания и определения за самоотводи на съдиите, на хартиен носител е допустимо, когато делото се води и на хартия, но това може да стане само под форма на официален препис от електронния съдебен акт, за изготвянето на който законът поставя специални изисквания, които не са съобразени в нито един от приложените на хартиен носител съдебни актове. Съгласно чл. 247а, ал.4 от НПК и чл.360з, ал.8 от ЗСВ електронният съдебен акт се възпроизвежда като документ на хартиен носител, който няма правното значение на оригинал на съдебния акт, а представлява негов официален препис и той се заверява от служител, определен от административния ръководител на съответния съд. В случая нито един от приложените преписи на електронните съдебни актове не е заверен по така предвидения в закона ред - тридесет и седем от тях са подписани със саморъчен мастилен подпис от съдия, а девет изобщо не са подписани, като във всички липсва изискуемата заверка за „официални преписи“.

Въпреки така констатираните пропуски при изготвянето и подписването на приложените преписи от електронните съдебни актове, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията за промяна на местната подсъдност на основание чл.43, т.3 от НПК. Това е така, защото ВКС има служебен достъп до информацията в ЕИСС и по номера на делото направи служебна справка Така справка по служебен път е допустима и наложителна съгласно Решение №76/27.03.2017 г. по н. д. №65/2017 г., първо н. о на ВКС и Решение №97/07.03.2023 г. по н. д. №54/2023 г., второ н. о. на ВКС., от която установи, че всички приложени по делото на хартиен носител разпореждания и определения за самоотводи на съдиите, макар да представляват незаверени по надлежния ред преписи, съответстват по съдържание на постановените и налични в ЕИСС по номера на НАХД №1458/2023 г. на РС - Варна електронни съдебни актове. След като се увери, че всеки от тях е подписан с КЕП с валидно удостоверение за това на името на съответния съдия посочен в електронния документ съгласно изискването в чл.33, ал.7 от НПК, както и че всички са създадени и подписани със съдържание, на дата и час съобразно данните от хартиените приложения, на база резултата от служебната справка в ЕИСС настоящата инстанция прие, че са депозирани самоотводи от всички налични съдии в РС-Варна, поради което действително компетентният по правилата за местната подсъдност първоинстанционен съд не може да сформира съдебен състав. Това налага определянето на друг, еднакъв по степен съд, който следва да бъде Районен съд – Поморие. Същият е сравнително близо по териториален критерий до РС-Варна и същевременно е извън съдебния район на Окръжен съд - Варна, който би бил контролна инстанция при евентуално обжалване на първоинстанционното решение.

По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА НАХД № 1458/2023 г. по описа на Районен съд – Варна на Районен съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Копие от настоящето определение да се изпрати на Районен съд – Варна за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.