4№ 242

гр. София, 10.10.2017 година

В. К. С - Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: В. Р

Членове: С. Б

А. Ц

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 1488/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от З. К. С. за отмяна на влязло в сила решение, с което е осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършена клевета, установена с влязла в сила присъда. Според молителя основанието за отмяна е решение №7/ 14.01.2017т. на ВКС 1НО, с което влязлата в сила присъда е отменена и молителят З. С. е признат за невиновен за извършена клевета.

Насрещната страна по молбата за отмяна Д. Г. И. е подал отговор, с който възразява срещу допустимостта и основателността на молбата за отмяна, тъй като според него липсва мотивирано изложение на основанието за отмяна, а по същество изразява становище, че отмяната на присъдата е без значение, тъй като противоправното поведение на молителя по делото за обезщетение на причинени неимуществени вреди било установено от приетите многобройни доказателства, а не от влязлата в сила присъда, установяваща извършената клевета.

Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят е направил твърдения за фактите от хипотезата на правната норма - за това, че решението, чиято отмяна се иска е постановено въз основа на влязла в сила присъда, която впоследствие е била отменена.

Разглеждайки молбата за отмяна по същество, ВКС установи следното от фактическа страна:

Д. Г. И. е бил подал искова молба срещу молителя...