6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
гр. София, 15.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 21 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. срещу решение №1067/11.08.2022г. по в. т.д. № 972/2022г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С него е потвърдено решение № 6/04.01.2022г. по гр. д. №6665/2021г. на Варненски районен съд, 39 състав, с което касационният жалбоподател е осъден на основание чл.213 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД да заплати на ЗД „Б. И. АД сумата в общ размер на 11 658,56 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя – изплатено обезщетение в размер на 11 643,56 лв. по застраховка „Каско“, обективирана в полица № Е1315221356990031235, вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2015г. по вина на Б. И. Б., като водач на лек автомобил „Ф. П. , за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Р. К. , както и сумата от 15 лв. – ликвидационни разходи по щета № 150300031910, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3192,35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11 643,56 лв. за периода от 11.06.2016г. до 22.02.2019г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател изтъква, че в нито един момент не са му били давани указания, че негова е тежестта на доказване на наличието на действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и ищеца. Счита за неправилен извода на първоинстанционнния и въззивния съд, че в тежест на ответника е да доказва, че застрахователната му полица не е прекратена и не са били налице предпоставки за прекратяването й, тъй като по същността си това представляват отрицателни факти. Твърди, че изцяло в тежест на ищеца е било да представи доказателства за наличие на обстоятелства, представляващи основание за прекратяване на договора за застраховка с ответника, за отправено от него писмено предупреждение по чл.202 ал.2 от КЗ /отм./ и за направено изрично изявление за упражняване на правата по чл. 202 ал.1 от КЗ /отм./ Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на Варненски районен съд да приложи разпоредбите на чл.161 от ГПК и чл.190 от ГПК, въпреки създадените от ищеца пречки за събиране на доказателства за сключването и наличието на застрахователния договор. Изразява несъгласие и с извода на въззивния съд, че представената по делото разпечатка от Информационния център на Гаранционен фонд представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила относно прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че тази разпечатка не е писмено доказателство, доколкото представлява снето изображение на екрана при отваряне в браузър на интернет страницата на Гаранционен фонд, заверено за вярност от представителя на ищеца. Поддържа още, че не е налице основание за реализиране на отговорността му като делинквент, тъй като липсват данни платеното обезщетение и разходите по ликвидация на щетата да надхвърлят застрахователната сума по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е предпоставка за отговорността по чл.213 от КЗ /отм./.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за достъп до касация. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1/ Следва ли въззивният съд да даде указания на страните да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада?; 2/ Следва ли съдът да приеме за установени обстоятелствата, за които страната не е изпълнила възложеното задължение по чл.190 от ГПК за представянето на намиращ се у нея документ в съответствие с разпоредбата на чл.161 от ГПК?; 3/ Следва ли страната да докаже съществуването на положителните факти, на които основава своите твърдения и възражения?; 4/ Може ли страната да бъде задължена да доказва отрицателни факти във връзка с възраженията на насрещната страна?; 5/ Може ли страна да се позовава на доказване на възраженията си на вписвания в публичния регистър, които се извършват единствено въз основа на нейни изявления, и извършващият вписването орган не прави проверка за осъществяването на вписваните обстоятелства? По първите четири въпроса въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 51/02.05.2012г. по т. д. №105/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 173/07.01.2020г. по гр. д. № 5406/2016г. на ВКС, I г. о., решение №130/28.01.2019г. по гр. д. № 3424/2017г. на ВКС, I г. о., решение № 32/10.03.2016г. по гр. д. № 4741/2015г. на ВКС, II г. о., решение №109/13.07.2016г. по т. д. №1050/2015г. на ВКС, I т. о., решение №40/15.09.2014г. по т. д. №1554/2013г. на ВКС, II т. о., решение №412/02.12.2014г. по гр. д. №1810/2014г. на ВКС, IV г. о. и решение №58/28.04.2015г. по т. д. № 946/2014г. на ВКС, II т. о.; по втори въпрос – с решение № 244/09.02.2018г. по т. д. № 2/2017г. на ВКС, II т. о. и решение №23/26.04.2017г. по гр. д. № 2732/2016г. на ВКС, IV г. о.; по трети въпрос – с решение №368/18.06.2019г. по т. д. №2729/2017г. на ВКС, II т. о., решение № 182/22.06.2015г. по т. д. №622/2012г. на ВКС, II т. о. и решение №19/25.03.2015г. по гр. д. № 7783/2013г. на ВКС, II г. о., а по четвърти въпрос – с решение № 639/02.07.2009г. по гр. д. № 2398/2008г. на ВКС, IV г. о. и определение № 678/14.10.2013г. по т. д. № 26/2012г. на ВКС. По петия въпрос твърди, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация ЗД „Б. И. АД оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение на осн. чл.272 от ГПК и е приел за установено, че Б. И. Б., като водач на лек автомобил „Ф. П. с рег. [рег. номер на МПС] , е причинил увреждане на застрахования при ЗД „Б. И. АД лек автомобил „Р. К. при ПТП от 25.10.2015г., поради нарушаване на правилата за движение; че в резултат на противоправното си поведение делинквентът е причинил имуществени вреди в размер на 11 670,24 лв., представляващи стойността, необходима на пострадалия за възстановяване на щетите; че пострадалият е имал валидна застраховка „Каско“ на МПС в ЗД „Б. И. АД, както и че застрахователят е обезщетил пострадалия за причинените от делинквента вреди.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника, релевирано с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба, за липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността му, доколкото към момента на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца по полица 02/115001717154 с начална дата на покритие – 30.06.2015г. и крайна дата на покритие – 29.06.2016г. Приел е, че правилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответника, като оспорващ твърдението на ищеца за прекратяване на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, да установи наличието на положителен факт – съществуването на действителен договор. Приел е още, че твърдението на ищеца, от което произтича вземането му, се установява от представената разпечатка от Информационен център на Гаранционен фонд, удостоверяваща, че към 29.10.2015г. МПС с рег. [рег. номер на МПС] няма активна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото същата е прекратена на 15.10.2015г. Изложил е съображения, че предоставената от Информационния център на Гаранционен фонд информация, която е публично достъпна, има официално оповестително действие, а издадената въз основа на нея справка от Фонда притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до доказване на противното. Отбелязал е, че информацията, съдържаща се в базата данни на Информационния център на Гаранционен фонд, отразява заявените от застрахователя данни за сключените/ прекратените от него застраховки „Гражданска отговорност“ в съответствие с нормативните изисквания. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че със справката от Информационния център на Фонда е достатъчно, при неуспешно проведено доказване за наличието на действителен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника, ищецът да установи липсата на такава към момента на ПТП, респ. да ангажира отговорността на делинквента, доколкото по делото са установени вината, противоправното поведение на делинквента и размера на щетата.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос, поставен от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се отнася до правомощията на въззивния съд при въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, както и до основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. По този въпрос са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който не е дал указания на ответника по предявения иск относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради твърдяно от него неправилно разпределение на доказателствената тежест. Следователно по отношение на първия формулиран от касатора въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая следва да се прецени съответствието на процесуалните действия на въззивния съд на задължителните разяснения в т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде уважено.
Останалите въпроси са свързани с правилността на въззивното решение, доколкото предполагат проверка на разпределението на доказателствената тежест в процеса, поради което на тях ще бъде даден отговор с решението по същество на спора.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд да даде указания на страните да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 297,02 лв.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1067/11.08.2022г. по в. т.д. № 972/2022г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора Б. И. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 297,02 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.