ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91

С. 28.01.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ

: Мария Иванова

Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 943/2012 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. К. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Е. Й., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ гр. с-в, № 758 от 10.05.2012г. по в. гр. д. № 851/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І брачен с-в, № 4727 от 27.12.2011г. по гр. д. № 14712/2011г. в частта, с която е прието, че вина за разстройството на брака има съпругът С. М. К. и упражняването на родителските права върху детето Г. С. К. е предоставено на майката В. Х. К..

Ответницата В. Х. К. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

В. съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът С. М. К., като се е позовал в тази връзка освен на свидетелски показания, и на представени по делото писмени доказателства – заповед за незабавна защита и протоколи по чл. 56 ЗМВР, жалби, писма, медицинска документация,...