№ 391
София, 28.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 851 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] чрез пълномощника й адвокат В. Хайк против решение № III-125 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 1338 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 929 от 8.06.2016 г. по гр. д. № 7783/2015 г. на Районен съд-Бургас за признаване за установено по отношение на [община], че поземлен имот с идентификатор 81178.501.639 по кадастралната карта на [населено място] с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 1793 кв. м., съставляващ парцел II от кв. 68 е частна държавна собственост, като [община] е осъдена да предаде владението на имота на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В постъпил по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, държавата оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е урегулиран като УПИ ІІ в кв. 68 по плана от 1982 г., действащ и понастоящем, като е бил отреден „за морска гара” и за него няма одобрени частични изменения на регулацията. Актуван е с акт за публична общинска...