Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

Е. Д., чрез пълномощника му – адв. Н.Б., против въззивното решение на Софийски градски съд № 16 455 от 20.08.2014 год., по в. гр. д.№ 2278 / 2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № І -48-212 от 14.12.2011 год., по гр. д.№ 9358/ 2011 год. за отхвърляне на предявената от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу

ЗК [фирма]

установителна искова претенция по чл. 422 ГПК за признаване на установено, че ответникът, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на виновния за настъпило на 12.07.2008 год. ПТП водач на автомобил Д., рег.№ 3321 ВК с ремарке с рег. [рег. номер на МПС] - Д. А. Т., му дължи заплащане на сумата 6 120 лв. – стойност на нанесени имуществени вреди на собствения му л. а. Пежо-307”, с рег.№ Х. 817, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.№ 55265/2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението – 12.11.2010 год., да окончателното и изплащане.

Ответникът касационната жалба

ЗК [фирма]

е възразил по допустимостта и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 год., в сила от същата дата, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела.

В случая сделката, от която претендираното вземане произтича, е търговска по см. на чл. 286 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а това от своя страна определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено.

Касационната жалба с вх.№ 114172, подадена от Е. Д., чрез адв.Н.Б. е постъпила в канцеларията на администриращия я съд на 06.10.2014 год. и предвид цената на предявената установителна искова претенция е под предвидения от законодателя минимум от 10 000 лв., поради което по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ.бр. 100/2010 год./, касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.

При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Софийски градски съд, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за които съдът следи служебно и същата, подадената от него, следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,

като процесуално недопустима, подадената от

Е. Д., чрез пълномощника му – адв. Н.Б. касационна жалба с вх.№ 114172/ 06.10.2014 год. против въззивното решение на Софийски градски съд № 16 455 от 20.08.2014 год., по в. гр. д. № 2278/2013 год.,

ПРЕКРАТЯВА

производството по т. д.№ 199/2015 год., по описа на ІІ-ро т. о на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: