ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. София, 09.01.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Второ отделение,

в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 4 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 885 от 10.05.2013г. по гр. д. № 2473/2012г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено решение № 33 от 19.03.2012г. по гр. д. № 199/2011г. на Благоевградски окръжен съд в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че [фирма] и В. С. Т. дължат солидарно сумата 30 000 лева на основание запис на заповед от 27.05.2010г., заедно със законната лихва от датата, посочена в заповедта, както и 600 лева, и предявеният иск е отхвърлен, а [фирма] е осъдено да плати на [фирма] и В. С. Т. сумата 600 лева – разноски за въззивната инстанция.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че българското материално право допуска обезпечаването на бъдещи задължения, и следователно упражняването на права по обезпечение, което е учредено преди възникването на задължението, не е недобросъвестно по смисъла на чл. 63 ЗЗД. Счита за неправилен поради противоречие с чл. 84, ал. 1 ЗЗД и извода на въззивния съд, че вземането за неустойка възниква след развалянето на договора, тъй като в случая неустойката е уговорена при неизпълнение на задължението на ответното дружество да предостави банкова гаранция в определения срок. Поддържа, че като е отхвърлил иска против В. С. Т., въззивният...