Върховният касационен съд на Р. Б.

Второ наказателно

отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря К. П. и на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 838 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъдения Б. Д. Б. за възобновяване на внохд № 336/2013 г. на Видинския окръжен съд. В допълнение към искането се сочи, че решението по делото, с което е потвърдена присъда на Видинския районен съд е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. При условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наказанието.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното:

С решение № 13/ 27.02.2014 г. Видинският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 761/ 06.11.2013 г. по нохд № 1410/13 г. на Видинския районен съд, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. чл. 29 ал. 1 б.А и Б от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, които да търпи в затвор при „строг” режим.

Искането е подадено от легитимирана страна, в срока по чл. 421 ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е частично основателно.

Върховният касационен съд не споделя оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и при първоинстанционното разглеждане на делото.

В саморъчно изготвеното искане, с което е инициирано настоящото производство, осъденият твърди, че не е извършил престъплението, бил е подложен на насилие в полицията, не му дали „право на адвокат” и се възползвали от неговата неграмотност. Оплакванията са лишени от фактическо основание. От материалите по делото се установява, че на досъдебното производство обвиняемият е представляван от служебен защитник и всички следствените действия са проведени с негово участие. Служебна защита е осъществявана и на двете съдебни инстанции, а данни за упражнено насилие върху М. не са налице. Неоснователно е и възражението, че съдът не е разяснил правата на подсъдимия по чл. 371 и сл. от НПК и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура на глава 27 от НПК е само една процесуална възможност, насочена към по-бързо приключване на наказателното производство. Тя може да се инициира служебно от съда или по искане на подсъдимия, каквото в случая не е направено. Поначало обаче разглеждането на делото по общия ред не може да се квалифицира като процесуално нарушение, защото правото на защита се упражнява в най-пълна стенен при провеждане на пълноценно съдебно следствие. Лисват основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието е основателно. Видинският окръжен съд не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, които дават основание за индивидуализацията на наказанието по чл. 55 от НК. Осъденият е направил пълни самопризнания и се е разкаял за извършеното още на досъдебното производство. Мотивите за деянието, ниската стойност на откраднатите вещи и липсата на вреди след тяхното възстановяване на собственика, тежкото социално положение на осъдения, влошено му здравословно състояние и леката умствена изостаналост също следва да се вземат предвид като смекчаващи отговорността му. Те обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление, за което минимално предвиденото наказание в нормата на чл. 196 ал. 1 т. 2 от НК се явява несъразмерно тежко. Касационният състав прие, че санкцията следва да бъде отмерена под минимума, в рамките на две години лишаване от свобода. Това налага възобновяване на делото и изменяване на въззивното решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 336/ 2013 г. на Видинския окръжен съд.

ИЗМЕНЯВА решение № 13/27.02.2014 г., като на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК налага на подсъдимия Б. Д. Б. наказание две години лишаване от свобода.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: