О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 980

гр. София, 07.11.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 01 ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1468 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на И. Г. Д. ЕГН [ЕГН] срещу Определение №177/07.07.2023 г. по в. ч.т. д. №153/2023 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение №52/22.05.2023 г. по ч. т.д. № 17/23 на ОС-Габрово, с което последният е оставил без уважение искането й по реда на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски в размер на съответно 25 лева-д. т. за разглеждане на молба по чл.679 ТЗ за обжалване на решението на Събранието на кредиторите на „Мила ЕЛ“ООД/н./ и 80 лева-за публикуване в ДВ на призовка до кредиторите за провеждане на съдебно заседание в производството по молбата й.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд.

Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на искането на ищцата – частна жалбоподателка в настоящото производство, за освобождаване от заплащане на дължимата от нея държавна такса поради липса на убедителни доказателства относно твърдяната финансова невъзможност за това. Приел е, че въпреки наличните доказателства за: призната пожизнено намалена работоспособност от 95 % , провеждане на оперативно лечение в периода 2018 -2021 г., ползване на безплатна социална услуга за ползване на рехабилитация и доход от пенсия в размер на 467 лева месечно и нейната възраст от 70 години, семейно положение разведена и останалите данни от ДМГС, то за молителката не е проблем да заплати такси и разноски в размер на съответно 25 лева-д. т. за разглеждане на молба по чл.679 ТЗ за обжалване на решението на Събранието на кредиторите на „Мила ЕЛ“ООД/н./ и 80 лева-за публикуване в ДВ на призовка до кредиторите за провеждане на съдебно заседание в производството по молбата й.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните правни въпроси от страна на касатора обобщено се свеждат до задължението на съда, разглеждайки молба за освобождаване от държавна такса и разноски да изследва и извърши преценка на всички критерии за това като вземе в предвид: материалното и имущественото състояние на молителя, семейното му положение и здравословното му състояние. Тези въпроси, уточнени от съда по посочения начин, са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По тях е налице задължителна съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч. т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч. т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч. т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч. т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч. гр. д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и много други. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на съответната такса и разноски. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценка относно имущественото състояние. Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Въззивният съд е извел крайния си извод, че молителката е в състояние да понесе такси и разноски в размер на съответно 25 лева-д. т. за разглеждане на молба по чл.679 ТЗ за обжалване на решението на Събранието на кредиторите на „Мила ЕЛ“ООД/н./ и 80 лева-за публикуване в ДВ на призовка до кредиторите за провеждане на съдебно заседание в производството по молбата й, въз основа на обстоятелството, че същата е била вече освободена от внасяне на държавна такса по молбата й по чл.625 ТЗ и че това освобождаване по основното производство не я ползва по отношение на нейната молба по чл.679 ТЗ, без да обсъди съдържанието на декларацията и представените в подкрепа на искането й за освобождаване от такси и разноски именно по съпътстващото производство по чл.679 ТЗ доказателства и без да изложи съображения на база останалите налични доказателства за призната пожизнено намалена работоспособност от 95 % , провеждане на оперативно лечение в периода 2018 -2021 г., ползване на безплатна социална услуга за ползване на рехабилитация и доход от пенсия в размер на 467 лева месечно и нейната възраст от 70 години, семейно положение - разведена и останалите данни от ДМГС относно липсата на недвижимо имущество, притежаван автомобил произведен през 2001 г. и дялове от дружество, за което е декларирала пред ТСБ-Ловеч, че никога не е осъществявало дейност и разпределяло дивиденти. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че молителката, с оглед размера на пенсията й като единствен неин доход, я определя под прага на линията за бедност, съгласно ПМС №286 от 21.09.2022 г. за определяне на размера на линията за бедност в страната за 2023 г., според което последния възлиза на 504 лева. Поради това настоящият състав на ВКС,ТК намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобожлаване на частната жалбоподателка от заплащане на държавна такса и разноски в производството по нейната молба по чл.679 ТЗ . С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което ищцата – частна жалбоподателка в настоящото производство, да бъде освободена от заплащане на съответните държавна такса и разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд , ТК, Първо т. о. , на основание чл.83 ал.2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №177/07.07.2023 г. по в. ч.т. д. №153/2023 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение №52/22.05.2023 г. по ч. т.д. № 17/23 на ОС-Габрово.

ОТМЕНЯ определение №177/07.07.2023 г. по в. ч.т. д. №153/2023 на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение №52/22.05.2023 г. по ч. т.д. № 17/23 на ОС-Габрово и вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА И. Г. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на такси и разноски в размер на 25 лева-д. т. за разглеждане на молба по чл.679 ТЗ за обжалване на решението на Събранието на кредиторите на „Мила ЕЛ“ООД/н./ и 80 лева-за публикуване в ДВ на призовка до кредиторите за провеждане на съдебно заседание в производството по същата молба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.