О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 974

София, 07.11.2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1091/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елстрой 95“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 70 от 06.02.2023 г. по т. д. № 850/2022 г. на Софийски апелативен съд. С атакувания акт е потвърдено решение № 260513 от 02.08.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на “АС-Стройинженеринг“ ООД, [населено място] е определена датата 31.12.2017 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението, че неплатежоспособността на длъжника е настъпила още на 30.09.2010 г., евентуално на 31.12.2010 г., а не на приетата от предходните инстанции дата 31.12.2017 г. Касаторът счита, че решаващият състав не е изследвал въпроса доколко ответното дружество може да посрещне краткосрочните си задължения, като се изключат „бързоликвидните активи“ – незавършеното строителство и готова продукция, които в случая изобщо не са ликвидни и това, според него, се установява от: всички сключени към съществуващите договори за кредит анекси за договаряне на нови гратисни периоди за заплащане на главницата; отпускането на нови финансови средства; заделянето на лихви от предоставените нови кредити, както и от признанията на длъжника в кореспонденцията с “Търговска банка Д“ АД, че клиентите са „преструктурирали плащанията си и са се отказали от част от имотите“ и че към м. септември 2010 г. финансовите му възможности са изчерпани. Настъпилата неплатежоспособност на “АС-Стройинженеринг“ ООД към твърдените по-ранни дати касаторът аргументира и с коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, посочени в заключенията на приетите по делото експертизи.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. В случай, че предприятието притежава краткотрайни активи, означава ли това само по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, когато тези активи може да не са реално ликвидни; 2. Налице ли е липса на ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретни материални запаси, съответно е налице несъбираемост на краткосрочни вземания; 3. При определяне на началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността; 4. Какъв е индикативният срок, в който следва да се приеме, че „бързоликвидните активи“ в строителството не са бързоликвидни за посрещане на всички задължения, при условие че длъжникът не може да ги продаде за покриване на просрочените си задължения; 5. Следва ли признания на длъжника до трети лица – кредитори /писмени и неоспорени от последния/ да се приемат за доказателства за настъпила неплатежоспособност; 6. При първи неплатени просрочени задължения от 2010 г., 2011 г. и коефициенти на финансова автономност под нормите, налице ли е неплатежоспособност; 7. Договарянето на удължаването на сроковете на договори за банкови заеми, увеличаване на гратисния период за заплащане на главници почти 10 години, допълнително финансиране срещу допълнително обезпечение „заделяне“ на средства по заемите за заплащане на лихви сочи ли финансова автономност на дружеството при „външно финансиране“ или пълна зависимост от кредитора и реална неплатежоспособност на длъжника“.

По отношение на първите три въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд (неправилно преценена от касатора като „задължителна“), съответно – решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на І т. о. и решение № 225 от 08.12.2016 г. по т. д. № 2572/2015 г. на І т. о. (за първия въпрос); решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о. и решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на І т. о. (за втория въпрос). Във връзка с третия въпрос изобщо не е посочена съдебна практика.

За останалите въпроси е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че същите са „от значение за правото с оглед развитието на търговските отношения в годините и най-вече разширяване на индикациите за настъпила неплатежоспособност с цел по-ранното установяване на точното състояние на длъжника и установяване на привилегиите на кредиторите“.

Ответникът по касация – “Търговска банка Д“ АД, [населено място] –моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 02.06.2023г. Не претендира разноски.

Останалите ответници по касация – “АС-Стройинженеринг“ ООД, [населено място] и „М. К. ЕООД, [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и изразените по делото становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната му част по отношение определената дата на неплатежоспособността на длъжника “АС-Стройинженеринг“ ООД – 31.12.2017 г., решаващият състав, след задълбочен анализ на заключенията на допуснатите по делото съдебно-счетоводни експертизи, в т. ч. и допълнителното заключение, прието във въззивното производство, е стигнал до извода, че до 31.12.2016 г. длъжникът „АС – Стройинженеринг“ ООД е бил в състояние да обслужва текущите си задължения, като всичките относими показатели за ликвидност до тази дата са над или близо до препоръчителните стойности за отрасъла. По-конкретно, към твърдените от кредитора „Елстрой 95“ ЕООД дати – 30.09.2010 г. и 31.12.2010 г., коефициентът за обща ликвидност е 15.10, съответно 13.83 при препоръчителни граници от 1 до 2; коефициентът за бърза ликвидност е 0.29, съответно 1.02, а коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са равни и са в размер на 0.32, съответно 0.24.

Въззивният съд е съобразил установеното от експерта обстоятелство, че към 30.09.2010г. основната част на текущите активи на „АС - Стройинженеринг“ ООД са били незавършено строителство, което принципно е нисколиквидно, но с оглед данните, че за периода 01.01.2010 г. до 30.09.2010 г. длъжникът е получил плащания от клиенти в общ размер на 885 хил. лв. и е извършил плащания към доставчици за сумата 460 хил. лв., е преценил, че същият е бил в състояние да обслужва задълженията си и че дори да е имал известни затруднения, те са били временни.

Според съдебния състав, първите данни за влошаване на икономическото състояние на търговеца са към 31.12.2017 г., предвид настъпилия падеж за издължаване по част от сключените от него договори за кредит и значителното намаляване на паричните средства като част от текущите активи, в резултат на което стойностите на бърза, незабавна и абсолютна активност са се понижили под минимално допустимите и са останали такива до края на изследвания период – 2021г. Поради това е приел, че именно към посочената дата за длъжника е настъпила обективна невъзможност да обслужва краткосрочните си задължения с текущите активи на предприятието.

Като неоснователно въззивният съд е преценил оплакването на въззивника за неотчитане на факта, че главният елемент в активите на дружеството е незавършено строителство. Посочил е, че действително същото е основната причина за високите стойности на коефициентите за обща ликвидност за целия период, включително и към датата 31.12.2017 г. коефициентът за обща ликвидност е в референтните стойности. Обосновал е обаче становището, че този показател не следва да бъде разглеждан изолирано, а като се отчетат стойностите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които в случая, поради намаляването на паричните средства, като част от текущите активи на длъжника, към датата 31.12.2017 г. са понижени под минимално допустимите и именно поради това тази дата следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността.

Решаващият състав е счел за неоснователно и оплакването на въззивника за необсъждане на представените от длъжника „АС - Стройинженеринг“ писма до „Търговска банка Д“ АД, които, според него, съдържат признание за невъзможността на дружеството да погасява задълженията си още към 2010 г. Приел е, че тези доказателства (молби за преструктуриране на кредити, за отпускане на нови кредити, оплаквания за неизпълнение на договора от служители на банката и доводи как това се отразява на дейността на дружеството) се ползват само с формална доказателствена сила – че автор е посоченото за подписало ги лице и че същите не са пряко относими към икономическото състояние на търговеца, а доказателствената им стойност е единствно досежно признати неизгодни за ответника обстоятелства – липса на парични средства, но видно от съдържанието на писмата, според автора на документите, тези затруднения са временни и се дължат на неизпълнение на договореностите от страна на банката.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По-конкретно: По отношение на първите два въпроса този извод следва от несъответствието им с мотивите на обжалвания акт. При преценката относно икономическото състояние на длъжника въззивният съд не е приел, че притежаването на краткотрайни активи само по себе си означава възможност за формиране на парични наличности, каквото твърдение се съдържа в първия въпрос, нито е обсъждал дали същите са „реално ликвидни“, дали „няма търсене на конкретни материални запаси“ или е „налице несъбираемост на краткосрочни вземания“, както е посочено във втория въпрос.

По отношение на въпрос № 3 следва да се отбележи, че в действителност същият няма характер на „въпрос“ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представлява само цитат от практиката на ВКС, поради което не може да бъде преценяван в производството по чл. 288 ГПК. Освен това, във връзка с него не е посочена и практика, подкрепяща заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Доколкото въззивният съд изобщо не е обсъждал „какъв е индикативният срок, в който следва да се приеме, че „бързоликвидните активи“ в строителството не са бързоликвидни за посрещане на всички задължения“, въпрос № 4 се явява напълно ирелевантен за допускане на касационното обжалване.

Касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и по останалите три въпроса (№ 5 - № 7). Като цяло, тези въпроси са относими към правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси по смисъла на разясненията в т. 1 на цитираното тълкувателно решение. Дали изявленията, съдържащи се в изброените във въпрос № 5 документи, представляват признание на длъжника за изпадането му в трайна неплатежоспособност или само за наличието на временни финансови затруднения, тази преценка касае обсъждането на доказателствата, което е в изключителната компетентност на въззивния съд като инстанция по същество и правилността й може да бъде проверена само при вече допуснато касационно обжалване. Въпроси № 6 и № 7 са поставени с оглед конкретните факти по делото и предполагат директен отговор дали е налице неплатежоспособност на длъжника, т. е. дали постановеното от въззивния съд решение е правилно.

Отделно от изложеното, поддържаното по отношение на въпроси № 4 - № 7 основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГК не е надлежно аргументирано, доколкото липсва конкретно обосноваване за наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки в съответствие с указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Независимо от този изход на делото, поради това, че ответниците не са заявили искане за присъждане на разноски, дължимостта на същите не се обсъжда.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 70 от 06.02.2023 г. по т. д. № 850/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: