2№ 243 гр. София, 26.07.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Диана Хитова

Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2850/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на КПКОНПИ срещу въззивно определение на САС, ГО-1 състав, с което е потвърдено определение за прекратяване на производство по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., във връзка с пор. 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.

По приетото от въззивния съд, че бъдещият иск е недопустим, откъдето молбата за допускане на обезпечение следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати, частният жалбоподател е изложил доводи за неправилност и във връзка с тях в изложението си твърди противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС по въпроса дали недопустимостта на бъдещия иск може да обуслови недопустимост на молбата за допускане на обезпечение.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС(включително установена с т. р. №6-14- ОСГТК), че допустимостта на бъдещия иск е предпоставка за допускане на обезпечението, а не е предпоставка за разглеждането на молбата за допускане на обезпечение (виж т. 5 от т. р.№6-14-ОСГТК).

Тъй като в случая въззивният съд не се е съобразил със задължителната практика, а е приел обратното, че допустимостта на бъдещият иск е процесуална предпоставка за разглеждане на молбата, то е налице противоречие със задължителната практика на ВКС и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

След като...