O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

гр. София, 25.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2466 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 63580/08.05.2018 г. на И. С. Р., чрез адв. М. М., срещу определение № 8797от 19.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 1670/ 2018 г. за потвърждаване на определение № 203301 от 29.08.2017 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 11178/2017 г. за прекратяване на производството по предявения иск за оспорване на припознаване при условията на чл. 130 ГПК.

Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно като се атакува изводът на въззивния съд, че за този, който твърди, че е биологичен баща на детето, при наличие на установен чрез припознаване произход, не е налице правен интерес от предявяване на иск за оспорване на припознаването. Твърди се, че правен интерес е налице защото на първо място установеният чрез припознаване произход е пречка касаторът –ищец да предяви иск за установяване на произхода, както и че ако припознаването бъде прогласено за нищожно, е налице възможност касаторът и без да води иск, да извърши сам припознаване на детето. Оспорва се и приетата от съда невъзможност такъв иск да бъде съединен в едно производство с иск за установяване на произход. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по въпроса налице...