№71 София, 13.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр. д. № 2521 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Ц. чрез пълномощника му адвокат З. Г. против решение от 4.04.2019 г., обявено в регистър по чл. 235 ГПК на 8.04.2019 г., том 57, стр. 115, № 98, постановено по гр. д. № 306 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 23.05.2018 г. по гр. д. № 2485/2016 г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявения от П. М. Ц., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. против С. К. Д., Л. К. Д. и И. Г. И. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците Ц. М. К. е бил собственик на нива от 0.800 дка в местността „Г. рът“ и нива от 1.200 дка в местността „Б. дол“ в землището на [населено място].

С. К. Д., Л. К. Д. и И. Г. И. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Ищецът М. П. Ц. счита касационната жалба за основателна.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че спорът между страните е породен от това, че при проектиране на имотите,...