ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73

гр. София, 12.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4051 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. С. и Н. Г. С. против решение №1231/23.05.2019 г., постановено по гр. д.№ 4387/2018 г. от 2-ри състав на САС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС.

Съдът е приел, че разпореждането с имот, под режим на съпружеска имуществена общност, следва да се осъществи със съгласието и на двамата съпрузи (чл. 24, ал. 3 СК). Посочено е, че по делото няма доказателства за наличието на учредена от Н. Г. С. в полза на съпругата му представителна власт по повод на конкретното договаряне, като е прието, че по делото е представена писмена декларация от 22.05.17 г., подписана от Н. Г. С., с която се изказва несъгласие с ефекта на предварителния договор, предмет на конститутивния иск. Съдът е приел, че изходът на спора, свързан с липсващото съгласие на съпруга, следва да се реши не на доктринарно ниво, а се предопределя от липсата на доказателства за завеждане на иск за оспорване действителността на предварителния договор, сключен на 15.07.14 г. Съдът е обосновал изводите...