ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61

гр. София, 06.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3930 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против решение №1823/18.07.2019 г., постановено по гр. д.№ 5906/2018 г. от 12-ти състав на САС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът е приел, че предявеното искане на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 62 и чл. 72 ЗОНДНПИ отм. е неоснователно и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционен съд.

Съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че с писмо от 28.07.2015г. на прокурор при ОП, директора на ТДКОНПИ е бил уведомен за това, че срещу ответника е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и 5, който с протокол от 04.08.2015г. е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на привлеченото към наказателна отговорност лице. Независимо от това, че исковата молба за отнемане е била депозирана в съда на 12.06.2017г., към който момент е действала разпоредбата на §7, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм., ред., ДВ, бр. 103 от 2016г., съдът е приел, че приложима в случая е първоначално действащата редакция,...