ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539

ГР. София, 01.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.09.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №4734/15 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. М. срещу въззивното определение на Апелативен съд В. по ч. т.д. №483/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за отказ касаторката да бъде освободена на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса по заведените от нея срещу [фирма], [населено място] искове за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 60 000 лв. и на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., от договорно неизпълнение.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторката твърди, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС в цитираните и приложени определения по чл. 274, ал. 3 ГПК по въпроса: следва ли при преценка на основателността на искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да обсъди всички доказателства за липса на доходи или може да постанови своя акт само въз основа на притежаваната от ищеца недвижима собственост, чиято стойност при евентуално осребряване може да покрие размера на държавната такса?

Соченото противоречие не се установява: Въззивният и първоинстанционният съд са приели, въз основа на декларациите на ищцата и доказателствата за имотите, доходите, възрастта, трудовата й заетост, семейно положение и здравословно състояние, че тя може да заплати дължимата при цената на исковете държавна такса от 3...