ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501

ГР. София, 16.09.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.09.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №4150/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. срещу определението на Окръжен съд Хасково по ч. гр. д. №438/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 55 от ЗЗД, за връщане на сумата от 7619 лв., събрана въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на банката срещу ищцата, като поръчител по договор за банков кредит.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Намира, че правният въпрос: допустим ли е осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за връщане на недължимо полученото от взискателя въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, при начална липса на основание, погасено с изтичане на преклузивен срок?, е решен от въззивния съд в противоречие с р. на Хасковски ОС по гр. д. №583/07 г. и опр. по гр. д. №60519/09 г. на ВКС, второ т. о. Според касатора, макар да са постановени за принудително изпълнение по стария ГПК, цитираните актове, с които искът по чл. 55 от ЗЗД е приет за допустим, са запазили смисъла си и за принудителното изпълнение по новия ГПК.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за...