Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Д. Г. чрез адвокат Г. Д. срещу решение № 256/21.10.2014 г. на Сливенски окръжен съд /С./, гражданско отделение по гр. д. № 503/2014 г., потвърждаващо решение на Сливенски районен съд /СлРС/, с което е признато за установено по отношение на Г. Д. Г., че дължи на [фирма] сумата от 6502.59 евро – част от неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 10.10.2007 г. в [населено място], ведно със законна лихва и разноски.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280 ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:

За да потвърди уважителното решение на СлРС по предявен иск на [фирма] срещу Г. Г. на основание чл. 422 вр. чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване вземане на кредитора – ищец, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, С. е приел, че „формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението е правилна, кореспондира с доказателствата по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща“ към същата при изложени допълнителни мотиви във връзка с възраженията във въззивната жалба, като изрично е посочено, че всички възражения не са направени с отговора на исковата молба, поради което са и преклудирани. Независимо от това са изложени съображения за разликата между обикновеното поръчителство по ЗЗД и менителничното поръчителство /в случая настоящата касаторка Г. Г. е авалирала издаден запис на заповед от 10.10.2007 г. от [фирма] в полза на [фирма], с който безусловно и неотменимо издателят се е задължил да заплати сумата от 8771.28 евро с падеж 01.11.2009 г./ и допустимите възражения на авалиста във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Обсъдено е и възражението за недължимост на сумата, поради плащане по образуваното изпълнително дело, като са обсъдени извършените действия по същото дело във връзка с надлежното уведомяване на съдебния изпълнител за дължими от длъжника публични вземания /чл. 458 ГПК/ и извършеното разпределение от съдебния изпълнител по силата на закона, с което разпределение не е било удовлетворено вземането на ищеца, предмет на предявения иск.

Допускането на касационното обжалване /чл. 280 ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, може само да го уточни и конкретизира – т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай касаторът не формулира правен въпрос от значение за изхода на спора, а излага доводи, относими към правилността на въззивното решение по смисъла на чл. 281 т. 1 ГПК. Изложението на основания за допускане на касационната жалба по чл. 280 ГПК възпроизвежда подадената касационна жалба с основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Законът разграничава основанията по чл. 280 от тези по чл. 281 ГПК, както и редът за произнасяне по тях /чл. 288 и чл. 290 ГПК/, поради което е невъзможно касационният съд да се произнесе по основанията за неправилност на въззивно решение по чл. 281 т. 3 ГПК в производство по чл. 288 ГПК - в това производство ВКС упражнява правомощията си за дискреция на касационните жалби и трябва да се произнасе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни /мотиви на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Щом това е така, няма основание да се приеме, че съображенията на касатора в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване дефинират общо основание за селектиране на касационна жалба по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С..

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256/21.10.2014 г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение по гр. д. № 503/2014 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.