ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520

София, 05.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора……………..………..................….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2045 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8804 от 23.ІІІ.2015 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против определение № 631 на Пловдивския ОС, ГК, от 6.ІІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 635/2015 г., с което, след отмяна на съответния отказ на първостепенния съд, е било допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които [фирма]-гр. Пловдив възнамерявало да предяви срещу търговеца настоящ частен касатор за заплащане на сума в размер на 6 187.56 лв. (шест хиляди сто осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща главница по шест данъчни фактури, всяка от които на стойност под 5 000 лв., а също и на сума в размер на 860.21 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 16.ІІ.2012 г. – 24.VІ.2013 г.

Оплакванията на д-вото частен касатор са както за недопустимост на атакуваното определение по чл. 396, ал. 2 ГПК, така и за неправилност на същото - предвид неговата необоснованост, поради което се претендира касирането му.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд...