ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 742гр. С.,12,10,2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 2128 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищцата в производството М. Т. К. касационна жалба срещу въззивно решение № 433, постановено на 27. 02. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Втори състав по гр. д. № 2496 по описа на съда за 2013 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски градски съд, с което на свой ред са отхвърлени предявените от касатора срещу ответника по касация Г. искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ПТП, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, със законните последици.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 283, т. 3, предл. първо от ГПК. Конкретно се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с осигуряването на доказателства по делото, доколкото вместо да уважи искането на ищцата – касатор за призоваване на посочен от нея още в исковата молба свидетел за установяване на механизма на процесното ПТП, съдът е постановил същият да бъде осигурен от ищцата при режим на довеждане, което за нея било невъзможно. По този начин ищцата била лишена от възможността да ангажира...