ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 775
София, 20.10.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 3331/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №486 от 18.07.2014 г. по т. д. №355/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – Мюсюлманско вероизповедание – [населено място], чрез пълномощника си – адв. К. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поставил въпрос, формулиран като – „за материалноправната легитимация и правоприемството”. Така поставен, въпросът е общ, но дори и от него да бъде изведен релевантен въпрос, доколкото това възражение за липса на материалноправна активна легитимация на вероизповеданието е била поставяна в производството, то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване. Като допълнително основание, касаторът е поддържал оплакване за неправилност на изводите на съда относно приетото за наличие на правоприемство между сключилото процесния наемен договор юридическо лице – „ Мюсюлманско изповедание П.” и самото вероизповедание - ищец в производството. Касаторът е поддържал противоречие с решение №460/10 по ф. д. 171/09г. на Варненски окръжен съд. Доколкото, въпреки че страната не е сочила конкретно основание, акта би могъл да бъде отнесен към основанието по чл....