Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Р. Т. Д., действащ като [фирма] срещу Решение № 17108 от 30.09.2014 год. по гр. д.№ 1359/2014 год. на Софийски градски съд.

С него е обезсилено решението от 07.11.2013 год. по гр. д.№ 32962/2012 год. на Софийски районен съд, 124-ти с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения от С. община срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 13946.93 лв. – обезщетение за ползване на общински недвижим имот за периода 17.02.2009 – 31.12.2010 год.

Въззивното решение е постановено по жалбата на С. О. срещу решението на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният иск с посочено правно основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД - обезщетение за държането на общински недвижим имот. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на това, че липсва предходно наемно правоотношение между Общината и Едноличния търговец, поради което иск по чл. 236 ал. 2 ЗЗД на собственик, нямащ качеството на наемодател е неоснователен.

Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не е държал спорното помещение през процесния период и го е освободил след приключване на наемното правоотношение с предходния собственик и наемодател [фирма].

За да обезсили първоинстанционния акт, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството, че СРС се е произнесъл по непредявен иск, доколкото още в исковата молба С. община сочи липсата на наемно правоотношение т. е. обезщетението за ползване произтича от държането на чужд имот без основание и спорът е на плоскостта на чл. 59 ЗЗД.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, касаторът [фирма], чрез процесуалния си представител се позовава на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие с ТР № 1/09.12.2013 год. по въпроса: Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор?”.

Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочения правен въпрос, основанието по т. 1 на чл. 280 ал. 1 ГПК е налице.

На основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП касаторът ще следва да внесе държавна такса в размер на 278.94 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 17108 от 30.09.2014 год. по гр. д.№ 1359/2014 год. на Софийски градски съд..

УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 278.94 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.